Лозунгът "America first" (Америка на първо място) се появява далеч преди появата на Доналд Тръмп. Той обаче реши да го превърне в своя запазена марка, с която успя да спечели голям брой привърженици. Без вероятно да отчита, че отношението на американците към лозунга ни най-малко не е изцяло положително – в миналото той е отблъсквал мнозина със съдържанието си, което накратко може да се сведе до: „никой друг, освен нас, няма значение“.
Произходът на лозунга е далеч по-стар
Лозунгът е определян като символ на американския национализъм, а корените му се откриват още в изолационизма от първите години на младата република начело с президентите Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън. Тези тенденции отстъпват на втори план в средата на 19 век, след което обаче „America first“ изживява нов разцвет сред политическите групи, които са против влизането на САЩ в Първата и във Втората световни войни.
Според американския журналист Бил Кауфман, автор и на редица книги с историческа тематика, тази политическа позиция е изразена за първи път в прощалната президентска реч на Джордж Вашингтон през септември 1796 година. Тогава той призовава икономическите отношения с останалия свят да се ускорят, но в политически план да се поддържат само най-неизбежните връзки.
По времето на Първата световна война лозунгът е използван през 1915 г. от тогавашния президент на САЩ Уудроу Уилсън: той настоява наред с другото за регистрация на хората, получили гражданство, и иска да изолира тези, които предпочитат други държави пред САЩ.
Симпатизантите на националсоциализма в САЩ
Има и теории, според които през 1930-те години „America first“ е мото на американските симпатизанти на националсоциализма: в началото на 1930-те години, когато националсоциалистите укрепват господството си в Германия, американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст започва агитация срещу тогавашния президент Рузвелт именно с този лозунг. За Хърст президентът е заплаха, тъй като е бил на път да разреши на „международните банкери, които си играят с благосъстоянието на американците, да започнат да си играят и с тяхната политика“.
Хърст определя същностните икономически и социални реформи на президента Рузвелт, предприети в отговор на икономическата криза от края на 1920-те години и в течение на 1930-те като „антиамерикански“ и „по-комунистически от тези на комунистите“. Затова пък Хърст е гледал благосклонно на националсоциализма, който бил извоювал „голяма победа срещу комунизма за всички свободолюбиви хора“ по света.
С началото на Втората световна война в Европа и стремителното завладяване на континента от Хитлерова Германия, Рузвелт започва да насочва усилията на своята администрация в по-голяма степен в помощ на онези, които се борят срещу националсоциализма. По този начин си навлича гнева на различни групи от пацифисти, както и на американските комунисти, които са поддържали пакта Хитлер-Сталин и са смятали, че САЩ трябва да стоят настрани от войната в Европа.
Американският историк Гари Гърстъл споделя пред ДВ мнението си, че е грешно да се приравнява лозунгът „America first“ с изолационизма, тъй като не става дума за изолирането на САЩ от световната политика. Според него по-подходящата дума е унилатерализъм – САЩ искат свобода за действията си на световната сцена, за да могат да защитават своите собствени интереси.
Комитетът "America first"
Създаденият на 4 септември 1940 година комитет „America first“ остава най-голямата организация на унилатералистите в САЩ до края на 1941 година, а негов говорител е известният пилот Чарлз Линдберг (първият човек, прелетял самостоятелно Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж), определян и като „ентусиазиран фашист“, например от американския историк професор Ерик Рокуей.
Линдберг се е срещал с Хитлер и с други нацисти в края на 1930-те години и се е възхищавал на направеното от тях – като един от най-видните членове на комитета в САЩ той се обявява „за“ сключването на мирен договор с Хитлер. Друг виден активист на комитета, известен с антисемитските си позиции, е автомобилният магнат Хенри Форд, като за него и за неговите съмишленици Рокуей пише следното: „Те се бореха срещу групировките, които според Линдберг са искали да вкарат САЩ във войната: англичаните, евреите и правителството на Рузвелт“.
В края на 20 век лозунгът „America first“ отново е взет на въоръжение – например от консервативния журналист и политик Пат Бюканън (работил като съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, впоследствие самият той нееднократен кандидат за президентския пост), автор на книга със заглавието „Чърчил, Хитлер и ненужната война“. Лозунгът е използван също от тогавашния предводител на Ку Клукс Клан Дейвид Дюк, от либертарианеца Мъри Ротбард, който призовава САЩ да прекратят отпускането на помощи за развитие и да пренасочат средствата към американската икономика.
Лозунг, който да е привлекателен и провокативен
Между исканията на Мъри и тезите на Тръмп от предизборната му кампания през 2016 година се откриват немалко сходства, а лозунгът постепенно става основополагащ в политиката на бившия американски президент. Същевременно Тръмп се дистанцира пред „Ню Йорк Таймс“ от предишните трактовки на мотото в САЩ – искал да го използва като „съвсем ново, модерно определение“, с което да изрази, че желае първо да се погрижи за САЩ преди да обърне внимание и на всички останали по света.
В коментар за избора на лозунга от страна на Тръмп историкът Гърстъл отбелязва, че не вярва Тръмп да симпатизира на нацистите – в неговия случай става дума по-скоро за комбинация от присъщото за него игнориране на чужди интереси и тактиката му съзнателно да избира провокативни лозунги. „Той просто е търсил лозунг, който да му се стори особено привлекателен и да съответства на икономическия му национализъм.“
Автор: Биляна Михайлова, Дойче веле