Сякаш всеки ден у нас честваме Хелоуин или Вси Светии... Най-висшите в пирамидата България се сърдят един на друг, като типични нацупени ученички. Какъв "прекрасен" пример е това пред обществото, нали?!!
Днес ще ви разкажа приказката "Тримата братя, златната билка и Заветът на хан Конрат". Всички съвпадения с реални лица е напълно случайна! Имало едно време жена, която носела името Булгариа. Тя била широкоскроена, всеотдайна и състрадателна. Булгариа живеела със съпруга си хан Конрат и тримата си синове. Всеки изминал ден жената подслонявала в дома си много нуждаещи се.
Тримата братя обаче непрекъснато се карали помежду си. Всеки искал своето, без да се допитва от какво се нуждаят другите двама или пък хората, които живеели с тях. Постоянно се сърдели един на друг и се хокали. Обвинявали се и се набеждавали кой ще носи отговорност за различни случки. Всеки от тях искал да бъде по-голям от другите и по-напред от тях. Състезавали се кой ще каже повече неприятни и неприлични думи за останалите. Докато обикновените хора, които живеели в дома им, дори не обръщали внимание на споровете им, защото си имали достатъчно други проблеми, то те тримата продължавали да си разменят реплики.
Наближил денят, в който баща им хан Конрат усетил, че настъпва смъртния му час, и ги повикал при себе си. Тримата се приближили и се наредили около баща си, очаквайки да чуят последния му съвет. Възрастният мъж им показал сноп пръчки от златна тайнствена билка. Подавайки на всеки един тях по една, той ги призовал да ги счупят. Тримата се справили безпроблемно със задачата и дълго се чудили какво ли иска да им каже с това старецът. После той им подал целия сноп и приканил всеки от синовете си да го счупи. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката, нито един от тях не успял.
После хан Конрат взел снопът с пръчки от златната билка и започнал да ги чупи една по една. Обърнал се към синовете си и им обяснил, че докато са заедно, обединени и се поддържат, тяхната връзка ще бъде здрава, като снопа от пръчки и никой няма да може да я разруши. Но разделени и разединени ли са, те трябвало да запомнят, че стават слаби и лесно могат да бъдат застигнати от всеки, който не им желае доброто. Защото силата се крепи на единството. "И защото вие сте тези, които трябва да обединявате всички тези хора, които живеят в нашите земи!", казал бащата и затворил завинаги очи ...
Днес тези трима братя потъпкват бащината заръка. Спорят ли, спорят и вече трудно някой се сеща защо са почнали. Отговорът е сякаш да знаем кое се е появило първо - яйцето или кокошката. Споровете заприличват твърде много на "Лили кажи на Мимито да каже на Петя да спре да ме тормози" или "Алекс, ще напиша бележка на Тошко, за да му каза, че това, което говори за мен не е вярно, ще я сгъна на самолетче и ще му я хвърля през 3 чина назад, та дано стигне до него да я види и прочете". Или просто всичко е за пари - за много пари!
Единият от тримата Конратови синове на днешното време се опитва с манипулативен тон да внуши колко е прецакан. Другият пък с елементарни изрази, нетипични за "благородното" му потекло, се опитва да достигне нивото на "простосмъртните". А третият явно се опитва да разнищи и опровергае бащиния съвет, заявявайки гордо, че не иска да си играе с останалите двама свои братя и ще я кара сам.
Приключвам тази приказка с горчивия привкус и недоумение, че сякаш хората, които трябва да дават пример, правят точно обратното. Показват ни антипример на поведение за обединение. Това са те - хората, които трябва да ни учат да пазим достойнството, да вършим добри дела, да ползваме думите "Извинявай!" и "Благодаря!" по-често, да не превръщаме в политикантстване всяка акция, случай, събитие, да не нападаме без причина, нито пък да отмъщаваме, да приемаме градивни съвети и най-важното - никога да не предприемаме действия сами без да потърсим подкрепа от най-близките си.
Автор: Моника Георгиева
