Тонове говорене, малко истинска информация. В това се превърна прословутата среща на правителството с медиите, проведена под гръмкото наименование „Открито управление”.
Какво говориха „държавните експерти” на тази среща може да прочете всеки, който е пропуснал да си изгуби три часа от живота, за да слуша и гледа – като мен. Покрай цялата бутафория в главата ми обаче все се въртеше един главен въпрос „Кой”, плюс няколко второстепенни.
Кой трябва да дойде на среща на правителството с медиите, на която изпълнителната власт да дава отчет и да бъде питана по актуални теми и въпроси? Не трябва ли да присъства правителството, а не лидерите на двете партии, определящи управленското статукво в парламента? Не трябваше ли на тази среща да присъстват Зинаида Златанова и Искра Михайлова, които да отговарят защо хем вдигаме усвояемостта на еврофондовете, хем ни спират парите по програми като „Околна среда” - а ужким този месец трябваше да ги възстановят, но пък месецът не е свършил де. Или как ни готвят наказателни процедури за сметищата? Михайлова и Терзиева можеха да отговорят как ще предотвратят нов случай "Странджа" и защо в парк "Българка" все още си седи за директор човек, който управлява фирма за дърводобив - това кой закон нарушаваше? Не трябваше ли да присъства икономическият и енергиен министър или може би магистър Драгомир Стойнев, който да отговаря защо подписваме споразумения за „Южен поток” без да спазваме европейското законодателство или защо една и съща фирма – Westinghouse, да не се забравя, хем прави оценка дали Козлодуй има нужда от седми блок, хем след това го строи този блок без конкурс. Или да каже защо ЕРП-тата все искат увеличение на цената на тока, след като правителството беше намерило куп резерви в енергетиката, които се използват и всички би трябвало да са щастливи? Защо не присъстваше земеделският министър Димитър Греков, който да отговаря каква е тази прословута нова помощ за малки фермери, с която Лютви Местан гръмко се похвали, а като опря до дребните подробности – кога ще я дават, по коя европейска програма, колко пари месечно/годишно ще се дават всъщност, как, на какъв принцип ще се делят точно „малки, средни и едри стопанства” – тогава стана "ще дадем отделна пресконференция". А Греков го нямаше да каже и опасен ли е за уникалните сортове земеделски култури готвеният нов регламент за унифициране на семената и каква е нашата позиция, да даде подробности, да обясни. Затова обаче трябват както ресорни министри, така и ресорни репортери - а не главни редактори и медийни директори да тичат да задават витиевати въпроси от сорта на "накъде ни водите, г-н Орешарски?". Както каза Илиана Беновска - много говорите, господа, а ние много ви слушаме ...
Експертите от експертното правителство ги нямаше. И смешната пародия на големите пресконференции, които Владимир Путин прави, блесна с пълна сила. Журналистите в частност и обществото като цяло получиха комбинация две в едно – двама политици, които да изливат прочувствени слова и един супер експерт, който на всеки конкретен въпрос не пропускаше да каже „макар да не съм експерт в енергетиката, в земеделското стопанство, в едикакво си”. Ами като не си, доведи ги тия експерти, дано пък кажат нещо по същество. А не отдавна втръснали мантри – при това крайно лъжливи. Като например как Борисов седял зад протестите, как страхът е бил сковал Клета Майка България, но смелите Станишев и Местан го гонят неуморно и как сега пред България единственият страх е Борисов да не се върне на власт – по-добре БСП и ДПС да си крадат, а не ГЕРБ – нищо че и при трите партии резултата е все тая. И не се даде отговор на нито един конкретен въпрос - например на въпроса каква е ролята на Делян Пеевски в ДПС сега или защо няма официален отговор на писмен въпрос на БНТ относно намаления им бюджет.
Отдавна ме е гнус. Гнус ме е от Сергей Станишев, Лютви Местан и Пламен Орешарски. За хората, за които задкулисието с лицето на момчето за всичко Делян Пеевски „не е от обществен интерес”. За хората, които на неудобните въпроси отговарят с въпроси за „предишните”. За хората, които подхвърлят трошиците хляб на сънародниците си, представяйки ги за пържоли, за да могат да крадат и лапат на воля – и не хляб и пържоли. А България и нас – кучета ни яли. И ни остава само да се уповаваме, че действително има Господ. Защото държавната машина е в ръцете на хора, които се грижат само за себе си. И с нейна помощ премазват всички други.
