Вече седмица поредният "гейт" тресе България , като в този случай е имотен. Истината е, че този скандал просто даде светлина на една добре известна обществена тайна.
Политическите партии не са нищо повече от ракета-носител за хора, търсещи лични облаги. Те не съдържат в себе си идеология, воля за промени в полза на обществото и т.н. За политиците това са само необходимите предизборни лозунги, за да се докопат до властта.
Политическата власт не представлява за тях обществена отговорност, а просто е необходимият инструментариум за правене на далавери - било то чрез прокарване на лобистки закони или чрез упражняване на натиск спрямо частния сектор, обществени поръчки с предварително ясен победител и други.
През това време журналистите задаваме едни и същи въпроси - ще бъде ли в парламента Цветанов и ще води ли европейската кампания на ГЕРБ, има ли задграничен интерес в скандала и дали причината за избухването му е в предстоящите евроизбори. Извинявайте, колеги, но това не са важните въпроси, които трябва да зададем.
Дали ГЕРБ ще накаже Цветанов е вътрешнопартиен въпрос, а този от обществено значение е - каква политическа отговорност ще поеме партия ГЕРБ? Когато редица твои партийци са замесени в явна далавера, независимо дали е законно облечена, с какви очи ще продължиш да управляваш България? Как ще застанеш преди медиите и гражданите и ще твърдиш, че ще се бориш с нечистите сделки, когато си замесен в тях? Имотният скандал е просто поредният пример, който олицетворява едно компрометирано управление. Няма как Борисов да мине метър и да избяга от отговорност, защото този път са замесени хора от най-близкото му обкръжение.
Крайно време е тези компрометирани политици и техните партии-проводници да бъдат изхвърлени от политиката. Оставката от определен пост не е панацеята за загубеното доверие. Защото докато се въртят един и същи хора, вече уличени в далавери, същностна промяна няма как да има.
Не е ли абсолютна подигравка в подобен скандал да се замеси дори шефът на Антикорупционната комисия? Подкопано вече е доверието дори в контролиращите органи.
Стигаме и до най-пресния скандал - отсъствието на български евродепутати при гласуването дали да се разглежда скандалният пакет "Мобилност". И това при положение, че уж всички български депутати "се обединили в защита на националния интерес".
Светослав Малинов от ДСБ излезе със смешното оправдание, че транспортни проблеми са го спрели да присъства. Аргументът изглежда изключително нелеп, защото когато имаш задължителен приоритет, не можеш да рискуваш с полет в последния момент.
"Консерваторът" Бареков пък заяви, че защитавал правата на българските превозвачи, заради "робските им условия на труд". Явно самите шофьори не знаят кое е в техен интерес, та дори решили да протестират. Нищо, Бареков ще им обясни кое е добро за тях и другия път да си знаят.
Стигаме и до третото лице - Неджми Али от ДПС. Създадената от Ахмед Доган партия продължава да бъде възприемана като чужд елемент в българската политика, защо ли... От ДПС обаче трябва да са наясно, че именно България плаща партийните им субсидии, а извън територията на страната те са възприемани като българи. Но и тук в пълна степен важи принципът на личната облага и ракетата-носител.
Отново стигаме и до темата за последствията. За българските превозвачи те са ясни. Ако мине пакетът "Мобилност", родните фирми просто ще изкарат бизнеса си навън. Преките последствия отново няма да са за "заслужените политици", а за обикновените работници.
Но идват евроизбори, впоследствие и местни. Нищо чудно те да бъдат комбинирани и с извънредни парламентарни избори. Това е моментът политиците да получат заслужените си наказания - било то с преференциално гласуване за други хора или различни партии. Но едно нещо вече се доказа със сигурност - с тези просто чакаме следващия "гейт".
Автор: Тодор Беленски
