След 25 години преход мнозинството българи си мечтаят за времето на Тодор Живков. Или поне за такъв тип живот – безметежен, па макар и безправен.
България остава единствената страна, в която не се изучава миналато ни като тоталитарно, прикрива се икономическият провал на системата, липсват – за разлика от повечето постсоциалистически страни, "музеи на насилието” и т.н.
Трябва да признаем – ТЕ победиха. Спечелиха битката за миналото. Може би и бъдещето е вече тяхно.
Кои са "ТЕ”? Не знам. Не вярвах или доскоро не вярвах на теориите за световния заговор.
Тези дни разговарях с д-р Веселин Стоянов – политзатворник преди 1989 година и посланик на България в Германия 1992-93 година. Разказа много интересни неща, на които е бил свидетел – за разграбването на българската собственност в чужбина, за готвен военен преврат по времето на Сакскобугоргстки и т.н.
Един не толкова сензационен момент от разказа му ми направи впечатление. Докато е бил в Германия, му се обадил посланикът на Русия в Берлин. Определил му тайна среща и там му разказал, а може би му и доказал за някакви тайна планове на Турция срещу България.
Нашият дипломат веднага взел самолета за София, за да докладва тайните.
Замислих се и поне няколко въпроса изникнаха в главата ми. При положение, че руските служби сигурно са имали по това време десетки свои хора на високи нива в София, защо е трябвало информацията да минава през Берлин? Защо е избран точно д-р Стоянов – един дипломат без опит, репресиран по времето на комунизма и вероятно антируски настроен? Дали информацията е била достоверна или е целяла на новата прозападна власт в София да бъдат внушени антитурски настроения?
Неотдавна в "Строго секретно” и "Блиц” бяха публикувани поредица интервюта с Пламен Николов, който е бил парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995 година, а след това част от Мултигруп. Преди 10 ноември работи в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол.
Та той твърди – цитирам част от интервюто на Валерия Калчева:
- КГБ замисли “възродителния процес” в България - тази най-глупава форма на издевателство над турската етнокултурна общност в България!
- Каква би могла да бъде ползата на КГБ от “възродителния процес” в България?
- Тази, която виждаме в днешно време! Контрол върху България за 100 години напред, на основата на създаване не само на милиционерски междуособици, но и на поддържане на междуетническо напрежение. Тогава, когато беше на ръба вече да се постигне хомогенност на българската нация, на българския народ, те бяха наясно, че “възродителният процес” може да бъде едно от оръжията срещу България, за да могат да контролират тази територия - за тях ние сме една територия, прилежаща към проливите Босфора и Дарданелите! Имперският принцип е ясен: “Разделяй и владей!”. Пак припомням старта на политическата кариера на Гоце – ОКЗНИ – радикална националистическа организация...”
Не познавам Пламен Николов, но ме впечатли израза "Контрол върху България 100 години напред”. На първо четене звучи доста измислено и недоказуемо. След повече размисъл обаче човек може да стигне до някакви рационални обяснения.
В средата на 80-те години, когато се заражда т.н. Възродителен процес, България е в тежко икономическо отношеие. СССР – също и не може да предложи адекватна помощ, както е правил толкова години. Съвсем нормално е България да търси заеми на Запад и даже вече ги получава. Живков е прагматичен ръководител и ясно вижда, че социализмът и СИВ са недоносчета. България може да излезе от орбитата на Москва.
Остава последната надежда на КГБ – българският народ.
Западният начин на живот е завладял да момента мечтите му, Корекомите са посланиците на доларовия свят и праявт на пух и прах социалистическото възпитание.
Западът обаче има един огромен недостатък. Неговата ценностна система включва убеденост в защита правата на човека. Какъвто и да е този човек.
Българинът – даже и този, който е увлечен по западния начин на живот, трудно може да се съгласи, че турците и циганите в България трябва да имат същите права като мнозинството.
Не случайно на първия митинг след 10 ноември призивът да се върнат имената на турците бе посрещнат на нож – и то от антикомунистическото множество.
След това и комунисти, и антикомунисти редом викаха "България на българите” и "Турците – в Турция” на "спонтнанно” организираните националистически митинги (декември 89-а, януари 90-а).
Прескачаме много събития, за да стигнем да поредния дебат за новините на турски. Става дума за нещо, което е рутинна европейска практика. Проблем реално няма никакъв. Но при българския манталитет и 30 години след възродителния процес проблемът отново работи. За голяма част от българите новините на турски са унижение, поругаване на национално достойноство и т.н.
Западът – най-общо казано, който ни налага такива правила т.е. някакви си права на малцинствата, е представляван от "соросоиди”, "еврогейове”, "американски педофили” и т.н.
Интересно е, че подобен тип новоизковани обидни слова никога не са били част от българската публична лексика. Те са по-близки на една друга политическа "култура”, изковала думи като "КГБ-ешник”, "ЦРУ-шник" и т.н. Да си припомним как руският опит за дискредитиране на международните правозащитни организации започна да се пренася в България. А вече и в Унгария.
Та колкото повече си изострят у нас отношенията между мнозиноство и малцинства, колкото повече се бърка в раната /дали наистина е дело на КГБ?/, наречена „Възродителен процес”, толкова повече ще се изострят междуетническите отношения.
Западът ще се опитва да ни обяснява, че не може националистически партии да участват във властта, че всеки гражданин има права – включително новини на майчин език, както е в Европа и т.н. В резултат на което ние ще намразваме онези, които ни карат да признаем някакви права на "вековния поробител” и ще гледаме с надежда към Москва. Така като гледахме при другаря Живков и животът беше толкова хубав.
Вече го знаят и децата.
Така че ни чакат поне 100 години, през които ще спорим дали новините на турски да са по БНТ1 или БНТ2, дали може да се говори на турски в хлебарницата или само на български, кой на кого да се извини и т.н. и т.н.
А еврогейовете, дето се опитват да ни дават акъл – да го духат.
България над всичко!
Автор: Евгений Калинов, За прехода
