83% от учениците във Видинско и Врачанско споделят, че лотарийните билети за изтриване са най-предпочитаният начин за „опитване на късмета“. 10% от младежите на възраст между 16 и 19 години си купуват всеки ден такъв билет. 11% от учениците между 8 и 12 клас са изложени на висок риск от задълбочаване на хазартното поведение, а 9% вече са развили проблемно хазартно поведение. Повече от 50% от учащите плащат до 5 лв. за едно залагане, а близо 11% залагат над 100 лв.
Това показват резултатите от емпирично изследване за хазартната зависимост сред младежите в този регион.
Лесната печалба и стремежът към нея е едно фундаментално състояние за голяма част българите. Да си клатим краката в "нищонеправене", да се оплакваме, да се почесваме, където не ни сърби, и да търкаме билети: ето ти рая на осмисления ден. Пък когато билетите пускат дребни суми-залъгалки, време е за казиното, където я с 5, я с 10 лева много хора буквално си вярват, че ще се превърнат в подобие на леля Гошка от Испания.
Прехвърлянето обаче на този тип тарикатски манталитет върху подрастващите е вече много значим проблем, който изисква адекватно отношение. Сред различните "моди" в училище, някакси неусетно се приплъзна и тази с търкането на билетчета. Тя буквално стана част от всекидневието на тийнейджъра. Понеже "всички така правят", а вчера "Драган удари с 2 лева 200, братче", "време е и аз да си оправя положението".
С подобни убеждения се застава пред будката с билети и се влиза в хазартната зала. Подобно верую подплатява представите за бъдещето не само сред ученици, но и сред техните родители, близки и приятели. Така се изгражда и идеалът за тъй наречения "успешен" човек у нас - с лъскаво возило и тунингован смартфон, надянал скъпи парцали, и демонстриращ превъзходство.
Уважаеми читатели, те играят хазарт, защото не знаят какво да правят с живота си! Понеже от малки са възпитани в блажен тарикатлък, очите им святкат при лесно изкараните пари. Училището им е досадно, да работят - не могат, защото "това е за тъпаците", да се развиват и квалифицират - няма смисъл, тъй като у нас пак може да си успял, ама по оня начин.
Денят минава между билета, ротативката и "Блек Джек"-а. Животът им - в лъжа. Те не знаят какво да го правят, затова го залагат, изтриват и продават. Характерът им се възпитава между две зареждания на рулетката, а времето им изтича в стаите без часовници. И те изчезват сред дребните печалби и големите загуби.
И докато уж отговорните за тези проблеми само мръщят вежди и си говорят, хазартът изплюва следващите поколения животи, деградирали още в зародиш.
Автор: Румен Скрински
