Дълго време те отказват да се предадат. Украинските войници, защитавали завода “Азовстал” в Мариупол, са знаели, че попадането в плен ще е равносилно на смърт. Много други украински военни мислят като тях. Затова някои носят със себе си ръчна граната, за да могат да сложат край на живота си. За много от тях самоубийството е за предпочитане пред изтезанията до смърт.
Бивша затворничка разказва
Изтезания са се извършвали и в Еленовка. В този лагер за военнопленници наскоро загинаха в килиите си 50 украински войници, разказва Анна Ворошова. Самата тя също е била затворена в лагера в Еленовка за повече от 3 месеца и разказва за бруталното отношение на пазачите: “Караха затворниците да излизат от килиите си приклекнали. После трябваше да преминават разстояние от 100-120 метра, подредени един зад друг и с ръце, вдигнати над главата, за да стигнат до едно друго помещение. Там ги пребиваха най-брутално”, казва Ворошова. “Чувах блъскането, звукът от удари с предмет по тялото, крясъците им и как се молят да спре побоят”.
Украйна обвинява Русия, че умишлено е взривила сграда в наказателния лагер, за да прикрие следите от системните изтезания, извършвани там. Русия пък обвинява Украйна, че целенасочено е обстрелвала затвора. Независими следователи до момента така и не са допуснати до мястото.
Правозащитниците от украинския Център за граждански свободи от години знаят за съществуването на затворническия лагер в Еленовка. Името му се появи в доклад от 2015 година, свързан с изтезанията, извършвани от проруските сепаратисти в окупирания от тях Донбас. Активистите са успели да идентифицират повече от 70 подобни места, някои от които са били за известно време изцяло под контрола на сепаратистите.
Десетки лагери като този в Еленовка
На територията на Украйна все още има десетки наказателни лагери, които са под контрола на Русия, твърди правозащитничката Олександра Матвийчук. „В тези нелегални затвори тормозът и нечовешкото отношение са нещо обичайно. Говорила съм със стотици оцелели и всички те разказват как са били пребивани, изнасилвани, как са им рязани пръсти, как са ги затваряли в дървени сандъци и изтезавали с ток”, казва Матвийчук. Една жена ѝ разказала, че очите ѝ са били избодени с лъжица.
Огромната част от тези наказателни лагери се намират в мазетата на полицейските управления или на военните, а някои от тях са и във фабрики или хотели. Печална слава придоби затворът "Изолазия", построен на територията на завод за изолационни материали в Донецк.
След като окупираха части от Донецк, проруските сепаратисти изградиха военна база, принуждавайки пленниците да работят за тях, казва още правозащитничката Матвийчук. Мъже и жени са били държани в затворнически лагер години наред, където били използвани като роби. “Трябвало е да слугуват във военната база и да копаят окопи”, казва тя.
Еленовка е само един пример за тази практика. Според Матвийчук тормозът и изтезанията са използвани систематично от руските окупатори, за да поддържат контрола над населението. Това обвинение се подкрепя и от разкази на други бивши затворници. Украинският журналист Станислав Асеев бил повече от 2 години в затвора “Изолазия” и също разказва за ужасяващи изтезания.
Войни за контрол над територии и предприятия
Наблюдатели казват, че когато през 2014 г. подкрепяните от Русия войски завземат властта в някои части на Източна Украйна, те първоначално предприели действия срещу активната част от обществото – срещу политици, журналисти като Асеев, но и срещу активисти и религиозни лидери. Някои от тях били убити, а други изчезнали в подземията на Донецк и Луганск.
Но и години по-късно арестите явно не са спрели, защото така наречените Донецка и Луганска народни републики „са криминални анклави, контролирани от престъпни групировки на така наречените сепаратисти", казва журналистът Иля Пономаренко.
„Това е и война между гангстери за контрол над територии и пари - войни за най-печелившите предприятия и фирми. Всеки, който притежава бизнес, може да бъде арестуван, ако някой криминален тип си го е пожелал. Причините за ареста просто се измислят. Тук е Дивият запад", казва Пономаренко.
Без защита
Веднъж задържани, засегнатите лица не могат да разчитат на почти никаква защита. От години на международни организации и независими наблюдатели не се разрешава достъп до центровете за задържане в окупираните от Русия територии. Освен това роднините нямат почти никаква възможност да открият изчезналите и да се свържат с тях. Правозащитници съобщават, че руските войски сега отново използват същата система на тормоз - в новоокупираните територии в южната част на Украйна.
Източник: Дойче веле
