Най-новата нагла и патологично безумна македонска манипулация е планът за игрален филм за живота на Самуил, цар на "Светото македонско царство".
Никаква новина не е, че македонците още веднъж ще ни окрадат и ще представят чуждото за свое. Никаква новина не е, че те отново ще предложат една волна програма в интерпретирането на исторически факти, изразяваща се в откровени лъжи, измислици и манипулации. Никаква новина не е и че това ще се случи благодарение на солидно финансиране, предоставено от държавата.
Изобщо, новини няма. Просто още един повод за изумление и гняв от безсилието тази налудничева пропагандна машина да бъде спряна.
Само че подобни поводи вече станаха много. И вече идват в повече.
Сега е подходящ момент да се замислим не просто за двустранните си отношения с Македония и какво ние можем да направим, за да накараме Скопие да се приближи до изискванията за нормална държава. Редно е да се запитаме не трябва ли Европа и изобщо международната общност да предприемат нещо. Не конкретно за Македония, по въпроса за междудържавните кражби въобще.
Интересно е защо международното законодателство инкриминира престъпленията, да речем кражба и незаконно присвояване, когато става въпрос за лична частна собственост и авторски права, а не регламентира кражбата на ниво нации и държави.
Нима това, че някой ще ми разбие и ограби апартамента или ще изтегли незаконно моята музика и ще я използва за свои цели както намери за добре е различно от това една страна да ограби постиженията, традициите, културата и историята на друга, да ги присвои и да ги ползва и разпространява като свои?
България е най-старата държава в Европа. Българите са народ, съществуващ от дълбока древност. Тези неща, за разлика от налудничавите бълнувания и претенции на "македонците", са факт и са доказуеми. Едно такова епохално наследство би трябвало да е неприкосновено. Наследството на всяка държава и народ би трябвало да е неприкосновено. Недопустимо е всичко, което сме градили векове наред, да може да ни бъде откраднато и присвоено безпроблемно.
Международната общност е длъжна да се застрахова срещу такива чудовищни кражби. Особено когато кражбите са толкова очевидни и се доказват изключително лесно.
Светът би трябвало да защитава културното и историческото наследство на всеки народ и всяка държава. На посегателства срещу тях трябва да се гледа като на престъпление, което заслужава най-сурово наказание. Защото не може да се допуска гавра с националното достойнство, с историческата памет, с колективния ум, създал творчество и традиции, с националната идентичност.
Ето защо светът трябва да спре Македония.
Защото с всяка нова глупост, която Скопие измисля, българският дух бива заплют. Наследството, оставили ни милиони българи преди нас, бива заплюто.
Днес е Македония. Утре обаче, безчинства с историята може да реши да върши някой друг. Човечеството не знае какво го очаква. Затова международната общност трябва да вземе мерки, иначе рискува бъдещи поколения да израснат заблудени, комплексирани или унизени от безсилието да имат единствени права върху това, което по рождение е тяхно.
Автор: Десислава Любомирова