Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Страхът от мигрантите – сламката за удавника Борисов

25 юни 2018, 09:45 часа • 6121 прочитания

Заради бежанската криза в Европа има различни позиции, Вишеградската четворка е особено твърда, че не иска повече мигранти. България също не желае икономически мигранти – искаме затваряне на външните граници на ЕС, искаме центрове от затворен тип за мигрантите, които вече са в ЕС и центрове на границите на горещи точки – като Сирия, Либия и т.н. Защото в ЕС вече има настроения, от Западна Европа, да се вземат пари за мигрантите от кохезионната политика, ако Източна Европа не иска да възприеме подхода на квотен прием. Това обясни в типичния си стил премиерът Бойко Борисов в края на миналата седмица.

Малко предистория – преди почти 2 месеца, в началото на май, Европейската комисия представи предложението си за седемгодишната бюджетна рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 година. Моментално направи впечатление, че Брюксел иска да намали парите за кохезионна политика – т.е. парите, които идват от еврофондове за държави от Източна Европа, за да могат да се изравнят по стандарт със Западна Европа. И най-важното – Европейската комисия иска да разполага с инструмент за контрол що се отнася до държави, в които цари беззаконие. Разбира се, най-ефективни са тези инструменти, които влияят върху парите. Точно такъв поиска Брюксел – и то инструмент, който да може да влезе в действие не с единодушно одобрение, а с квалифицирано мнозинство – да са съгласни 15 от 27 държави (Великобритания вече ще е излязла от ЕС), които обхващат поне 65% от населението на ЕС. Така се избягва ефектът на блокадата от едно вето, който превърна ООН в толкова неефективна структура по всеки по-важен въпрос.

Това, разбира се, е смърт за всяка икономика, разчитаща главно на еврофондовете – като нашата! Управленската съдба на Борисов е неразривно свързана с парите от Европа – кристално ясно е, че без тях той е нула. Затова и те трябва да бъдат спасени, да бъдат опазени възможно най-дълго.

Какъв е начинът сега – като помогне възможно най-много на Ангела Меркел да се задържи начело на Германия. Защото в момента Меркел е заплашена като никога от бламиране – от най-верния си съюзник, християнсоциалистите от Бавария. Техният лидер и германски външен министър Хорст Зеехофер зае позиция против дългогодишната по-мека политика на Меркел спрямо бежанците и поиска да няма вече гостоприемство, да няма нелегално допускане на регистрирани в друга страна-членка на ЕС хора с бежански статут, да няма дълго чакане и проучване на идващи нови нелегални мигранти, които не искат убежище, а директно да бъдат връщани. И това ще е катастрофа за външни държави-членки на ЕС като България – защото цялостната ни политика от 2014 година насам беше да извозваме мигранти колкото се може по-бързо към Европа, най-вече като държавата си затваря очите за каналите за трафик на хора.

Затова сега цел номер едно на Борисов е да успее да опази Меркел, така че нещата да си продължат както досега – иначе опасността европроектите ни за бежанска интеграция да се наложи да се увеличат може и да стане много реална. А това хич няма да е толкова добре, колкото да строим магистрали – ЕС повече ще внимава нелегалните мигранти да не се вясват към центъра на Европа и ще следи по-стриктно за точене на европари, с които трябва да се спират бежанци. И ако бъде прието да има санкции чрез намаляване на еврофондове, то Борисовата реалност ще почне да се срива скоропостижно. Отделно инструмент за санкция чрез еврофондове винаги може да се обърне срещу корумпирано управление, каквото безспорно си вирее в България, независимо дали говорим за сегашното или за някое минало по-червено. И ще се обърне в мига, в който Брюксел реши, че губи твърде много пари и му е твърдо скъпо да поддържа сегашното статукво геополитически баланс спрямо Русия.

В крайна сметка – мигрантите се оказаха вълшебната съставка в управленската рецепта. Изключително удобни са – страхът от тях отдавна е насаден, лесно се пали. С тях се отвлича и вниманието от липсата на така необходимите за България структурни реформи – в образование, здравеопазване, съдебна система. Чудното лекарство против управленска немощ - мигрантите. Въпросът е ще успее ли Борисов да изкара мигрантите хем достатъчно лоши за България, хем достатъчно добри за Германия? Защото предложението да се бие през пръстите чрез еврофондовете дойде от германския комисар – от Гюнтер Йотингер, който акостира в Брюксел, понеже Меркел не можа да го издържи като премиер на провинция Баден-Вюртемберг – заради изцепки като тази отпреди две години в Хамбург, когато прие делегация от Китай. Такъв като Йотингер е напълно способен да разбърка непоправимо картите на безметежното точене на еврофондове, за да съществува класата "ГЕРБ" – покрай основните цели Полша и Унгария, които за момента са далеч по-важни за Брюксел от България, но кой знае докога ще е така.

Ще трябва висш пилотаж - колко вярвате, че премиерът ни е способен на такъв, извън постоянното въртене на едни определени части? И особено показателно е ако наистина Борисов вчера напусна срещата, за да погледа какво се случва на мача Япония - Сенегал, както твърди кореспондентът на Financial Times в профила си в Twitter. Може да им играе на вързано на евроначалниците, но като помним как трябва да пребива дузпи, за да вкара, едва ли ще се намери благосклонен съдия - нищо, че нашият велик вожд пак се хвали как всички му одобрявали идеите. Одобряват, но Меркел каза - няма съгласие!

Автор: Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес