Стига сме тежали на държавата, кога ще й помагаме

През последните седмици една от най-обсъжданите теми беше епопеята на злополучните български берачи на боровинки в Швеция, които държавата беше принудена да прибере на собствени разноски.

В случая няма абсолютно никакво значение, че става въпрос за роми - в същата ситуация без разлика можеше да се намират и етнически българи.

Казусът повдигна интересния въпрос за отношенията държава - граждани.

Според "Общественият договор" такъв, какъвто го формулира Русо, естествено, гражданите са в правото си да разчитат на определена защита от държавата. Ключовият въпрос обаче е КАКВА защита.

Защото има дебела граница между това какво държавата е ДЛЪЖНА и това какво НЕ Е ДЛЪЖНА да прави.

Например - държавата не е длъжна да плаща за индивидуални грешки. И държавата не е длъжна да мобилизира всичките си ресурси само в името на наличието на едното гражданство.

Факторът, в който се състои разликата, е вината. Българите в Македония не са лично виновни за това, че са жертви на репресии. Те не са предизвикали това отношение със свои действия или решения. Тук държавата е длъжна да ги защити, тъй като те страдат, само защото са нейни граждани.

Берачите на боровинки, от друга страна, ЛИЧНО са решили да тръгнат в напълно непозната страна, ДОБРОВОЛНО избирайки да се съгласят на липсата на договор, осигуровки, гаранции и информация за работодателя. Така те сами си слагат главата в торбата, а след това викат на помощ държавата, която според тях е длъжна да им помогне, само защото са нейни граждани.

Е, тя не е длъжна. Всеки е свободен да се бори с живота както намери за добре. Всеки обаче е длъжен първо, да не прави лекомислено избори, и второ, да носи отговорност за тях.

Държавата не е длъжна да ни помага, когато не заслужаваме, както ние не сме длъжни да я уважаваме, когато тя не заслужава. И е време вече да се замислим колко неща биха се променили, ако, когато имаме възможност, помогнем на държавата си, а не й тежим. Така правят отговорните и достойни хора.