След снощния дъждовно-градушков ад, който понесе София, за пореден път се потвърди старата максима „Бог високо, цар далеко” или с други думи – всеки е свободен да се оправя както намери за добре... Или не... В случая на 70-годишния мъж, който умря в Борисовата градина, затиснат от дърво.
Още преди трупът да е изстинал, някои медии започнаха да сочат с пръст и откриха виновния за смъртта – Столичната община. Или по-точно дирекцията „Зелена система”. Да, тя има вина, защото повечето дървета в София определено придават на столицата вид на джунгла, в която на човек ред пъти му е трудно да се ориентира.
Странно донякъде беше и твърдението на кмета Йорданка Фандъкова в ефира на Нова телевизия тази сутрин: „Нямаме проблем с бюджета и средствата за поддържане на парковете и градините. Това е въпрос на специалисти, които трябва да кажат, че дадено дърво е опасно и трябва да бъде отрязано”. А кой трябва да каже кога, как и къде листата и клоните трябва да се поддържат? Къде са тези „специалисти” през останалото време на годината, когато няма бури, градушки и ветрове и т.н. и т.н...
И сега малко за основния, поне според мен, проблем – липсата на каквато и да е визия за развитието и облика на града. В резултат столицата заприличва все повече и повече на гостоприемен организъм, който бива обхванат и погълнат от тежка болест. Не вярвате?! Разходете се например в квартал „Манастирски ливади”... Там някогашните селски къщи, обградени с дворове, са заобиколени от бизнес сгради или здания, които никога няма да бъдат пуснати...
Това е само един пример. Убеден съм, че всеки от нас може да разкаже за това как на мястото на любимата му градинка е пораснал блок, блок с магазини или просто нещо, което убива зеленината и я замества с бетон... И преди някой да е казал, че не съм направил сметка, направете си аритметиката – кое абсорбира по-добре водата – почвата или бетонът?!
Ако трябва да продължим нататък, може да стигнем и до други фактори, довели до тежките последствия – масово остарялата инфраструктура, задръстените шахти на канализацията (за които отговорност носи?!), безразборното строителство, икономическата конюнктура, която след 1989 г. не е спирала да обезлюдява населени места и да води жителите им в София, очевидният отказ от контрол от страна на Столичната община и така нататък и така нататък.
И за това – колкото и да е трудно, стига с оправданията! Столичната община да намери воля в себе си и да започне да слага „къщичката си в ред”. Защото каквато и да е икономическата ситуация в страната, не върви на толкова огромна община да е прост свидетел на корозионните процеси, които се случват в нея... И които рано или късно ще доведат или до огромна трагедия, или наистина ще я превърнат в място, което е непригодно за живеене.
