Дълго чаканата стенограма за Корпоративна търговска банка (КТБ) от заседанието на Консултативния съвет за националния съвет (КСНС) при президента Росен Плевенлиев, проведено на 29 юни, 2014 година, не разкри кой знае колко за съдбата на банката. Разкри обаче някои неща за управляващите ни, които по принцип си знаем, но е хубаво да се напомнят.
Един от най-важните аспекти са думите на бившия премиер Пламен Орешарски, които всеки може да прочете на страница 85 от стенограмата. Той казва дословно следното: „Категорично няма да се съглася каквато и да е вина на кабинета да отиде в резултат на тази ситуация. "Лемън Брадърс" (бел. ред. - може би най-голямата банка, която фалира при световната финансова криза) обърка целия свят, Фрейджъри си стоя до края на мандата и не чух даже коментари някъде, че американският финансов министър бил виновен за фалита. Напротив, ще се съпротивлявам, и въпреки моето уважение към г-н Искров (бел. ред. - тогавашният гуверньор на БНБ Иван Искров) и към Калин (бел. ред. - Калин Христов, подуправител на БНБ), и към останалите, ако тръгнем по този път, ще обърна говоренето срещу банковия надзор какво е правил последните години и защо е оставил банките така".
Това изказване е крайно показателно за намерението на Орешарски в частност и политиците ни като цяло да работят активно за разплитане на всички схеми и наказване на виновниците за КТБ. В прав текст един български премиер си казва, че ще говори, само ако изгори той – иначе няма, независимо дали може да каже инкриминиращи неща. Орешарски не се разприказва особено за банковия надзор, ако някой нещо е пропуснал. А със сигурност има какво да каже – заминаха си милиарди в определени джобове и е редно да е напълно ясно кой помогна. От БНБ с обвинение дотук е само Цветан Гунев, бивш ръководител на "Банков надзор", а делото още не е в съда. Вие вярвате ли, че само един човек в БНБ е способен да прикрива КТБ?
Иван Искров пък си признава в прав текст (стр. 43), че държавни дружества са теглили пари от КТБ, но не е ясно колко точно милиона – числото е заличено. Прилича на дву или трицифрено обаче – и е само за сутринта на последния ден, в който КТБ живееше. Други разяснения няма – например теглено ли е преди това, колко, за колко време, от кого, по чие нареждане? Изобщо все въпроси, чиито отговори сочат към умишлена държавна атака срещу една и без това куха пирамида – но не с цел разкриване на измамата "КТБ", а с цел печалба за атакуващите.
Друг интересен момент в стенограмата е следното изказване на Калин Христов (стр. 44): "Всички знаят, че изходните условия бяха 740 млн. в КТБ, 47% държавни – общо 740 млн. Имаше 6-месечен срок, в който трябваше да се коригира по регулация. Като изтече 6-месечния срок, те вече бяха коригирани. Тоест, от 700 бяха спаднали, така че да няма концентрация".
Тук кашата е абсолютно пълна. Христов говори за наредба от времето на служебното правителство на Марин Райков, според която не може повече 25% от средствата на държавно предприятие с баланс от над 3 млн. лева да се държат в една банка. Става обаче въпрос за нетна експозиция на предприятието, т.е. разликата между влога му в дадена банка и взетите от банката заеми от самото предприятие. И това е единственото ясно нещо в думите на Христов – ако някой може да разбере дали 740 млн. (какво, лева ли?) са били държавните пари в КТБ, дали тази сума е представлявала 47% от размера на депозитите в банката или нещо друго, още повече кой е позволил тези държавни пари да отидат там, при какви условия и срещу какви облаги – здраве му кажи.
В крайна сметка в тази стенограма няма и една дума, дори предположение от страна на политиците ни, КОЙ стои зад всичко. Не че не е ясно на тези с малко останал мозък в главата – но нежеланието дори на КСНС да се търси кой е виновен и да се дискутира как трябва да действа държавата, за да го накаже, демонстрира единствено, че всеки ден си живеем в свят на празни приказки от държавниците ни. Три години по-късно още няма официално заведено дело за КТБ – дано все някога има. Не за друго – със сигурност не за наказания, но поне да продължим с цирка.
Автор: Ивайло Ачев