За пореден път комплексираните от поражението в студената им война с демократичния свят български комунисти си показаха рогата зад гърба на чужд авторитет, опитвайки се да превърнат в свой идеологически триумф човешкия жест на супер звездата на бунтарската музика в свободния свят Роджър Уолтърс, употребявайки пропагандно поклонението му пред гроба на свой сънародник в България.
Решението на гастролиращия в България бивш басист и вокал на легендарната група Пинк флойд да почете паметта на британския пилот Майор Томпсън, убит в България по времето на Втората световна война, беше обяснено от самия него простичко и напълно разбираемо за всяко нормално човешко същество: покойният му баща му също е бил пилот по онова време.
Това е впрочем времето, когато България е проявила глупостта да обяви война на Великобритания и САЩ без изобщо да има нужда и дори без да има възможност да воюва срещу тях поради липса на обща фронтова линия. Британските и американските бомбардировачи рискуват да прелитат повече от две години за своите мисии над враждебното тогава българско въздушно пространство, за да достигнат бомбите им до петролните съоръжения в Румъния, снабдяващи Вермахта.
Обявилата война на англоамериканците България упорито преследва нарушителите и във въздушните битки загиват и биват пленени стотици пилоти на двете държави от антинацистката коалиция. Едва през януари 1944-та съюзниците решават да си отмъстят с бомбардировките над София като част от (уви) стандартната тактика на т.н. въздушна война за сломяване духа на противника през войната, застъпвана от съюзниците след германските провокации срещу Лондон, Ковънтри, Ротердам и т.н.
Да се върнем сега към логиката на днешните експлоататори на жеста на британеца да се поклони на гроба на един британец от онова време. Това са същите тези другарки и другари, които се държат като удавник за сламка за двуметровата паметна плоча на американските пилоти край оградата на американското посолство в София, използвайки я като контратежест в спора за 30 метровия съветски абсурд в центъра на българската столица.
Когато им изнася, за нашите другари и другарки британците от втората световна война са антифашисти на почит, а когато не - воюващите срещу нацизма доста по-отдавна от СССР англоамерикански пилоти, са варварите от онази бомбардировка, поради което нямат право да бъдат почитани с макар и толкова скромно като мащаб - да не говорим за бройката спрямо съветските стотици натрапени тотеми из цяла България, издигнати от благодарност за съветската окупация (каквато англоамериканците не са ни налагали).
Ако в идеологическото им спекулиране имаше някаква последователност, то българските комунисти, настояващи Царство България да се смята за фашистката държава, би трябвало да признаят, че бомбардировките над София са били антифашистки. Само че оправдаването на българските жертви по този начин е идиотизъм, който дори и идиотската комунистическа пропаганда схваща. Поради тази причина тя си траеше по времето на НРБ, избирайки да се прави на разсеяна пред неразрешимия казус.
В днешно време, когато ЦК на БСП вече няма толкова всеобхватна роля в пропагандата, отделни партийни членове побесняха от кеф, че Роджър Уотърс се поклонил на убит в България британски майор, което било признание за антифашистите ни.
Една от местните компартии, която пък краде международния левичарски авторитет на садистичния авантюрист Че Гевара, направо зачисли в редовете си рокмузиканта и светкавично му издаде членска книжка, похвалвайки се с това деяние в интернет.
Каква бъркотия само цари в главите на комплексарите, бленуващи световната си революция, заради която моето поколение пропусна в младостта си свободата и истинската рокмузика, забранени от насилническия тоталитаризъм, който ни беше обградил с видими и невидими стени от „западната диверсия”!
Вчера бе концертът на Роджър Уотърс в София. И стената беше разрушена.
Стената, както се вижда, още обгражда лявото полукълбо на българското общество, което отказва да повярва в срутването на Берлинската стена и поради тази причина брани яростно нейното подобие в София, стърчащо с окупационното си оръжие над главите ни.
Това се видя от червендалестата им реакция на розовия флуид на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който побързаха да изтрият.
Автор: Иво Инджев
Източник: kafene.net
