Седмици наред се чудя на кого е нужна тази статистика за коронавируса, с която всеки ден ни заливат от Единната информационна система. Сякаш държавата ни организира състезание по COVID-19. То започва да заприличва на филма "Лабиринтът". Действието се развива в контролирана среда. Общините се надбягват скоростно какви по-интересни случаи да известят. Фирми се надпреварват коя да изброи повече положителни на новия коронавирус свои служители. А много от институциите се държат като освидетелствани.
Състезаваме се с оцеляването, с времето, със заболяването, със самите себе си. И всяка сутрин се събуждаме с броя на заразените. Не можем да си изпием кафето, без да разберем статистиката. Не тръгваме за работа и дори не се осмеляваме да отидем до тоалетната, та да не би през това време да съобщят колко са днес. И на целия този фон мерките са половинчати. Какво по-точно ни носи съобщаваната статистика и защо изобщо броим? Може би е предупреждение да се пазим от заразяване, но в същото време няма проблем да отидем на дискотека и да потанцуваме с още 200 човека.
Или целта е да се сравняваме с останалите държави. Нали все искаме да сме сред първите в Европейския съюз. Очевидно ни се получава - сред първите сме по корупционни схеми, по смъртност и застарялост на населението, по най-малко родени бебета, по най-ниски доходи, по най-високи цени и т.н. Важното е да сме в играта! Не знам защо така изоставаме със статистиката за коронавируса, сигурно има някаква причина.
Заради ежесутрешното съобщаване на данни, трите "Д" (дезинфекция, дисциплина и дистанция) се превърнаха в трите "П": Паника, пари, писиар (PCR). Докато бяха едва около 60 заразените с COVID-19 и това беше моментът с труповете по улиците, се оказва, че не ни е било достатъчно "пиково". Паниката започва да се превръща в нещо обичайно и хората почти вече не ѝ обръщат внимание. Приемат я като част от работния процес. А какви земетресения имаше на времето, които да ни паникьосват! Парите се завъртяха по дискотеки, стадиони и ... болници. Икономиката върви, че чак направо тича. Младите вече живеят по баровете, а футболните запалянковци спят по стадионите, защото заради мерките може да няма места за всички. PCR тестовете пък започнаха да се купуват като бонбони. Мисията е изпълнена!
Но мерките продължават да са половинчати. Все тая е дали ще са 100 или 100 000 заразени, след като единствено маските са задължителни (отново!), но едва ли някой контролира и това. Тотално ни объркаха. Или да затворят всичко за 2 седмици и да се свършва с тоя вирус, или да отворят всичко и пак да се свършва, ама по-бързо. Парадоксалното е, че мъдрите, които взимат решенията какво да е забранено и какво не, си правят извънлабораторен експеримент с хората. Но нали уж добрите винаги побеждават - и в приказките, и във филмите - но още не знаем кои са добрите. Не ми се мисли някой ден дали ще мога да се събудя, ако знам, че няма да чуя броя положителни проби от COVID-19.
Автор: Моника Георгиева
