Не съм извършила престъпление, на мен даже ми повдигат обвинение за период от време, в по-голямата част от който аз не съм била заместник-министър и ръководител на управляващия орган на ОПАК. Това бяха първите думи на началника на политическия кабинет на премиера Пламен Орешарски Мария Дивизиева, след като прокуратурата реши, че си заслужава да я прати на съд заради измама с европейски средства.
Оправданието „ама аз през по-голямата част не бях зам.-министър” звучи като в един стар руски виц. Руски, защото така или иначе темата с русофилите и русофобите и без това се раздухва умишлено наляво-надясно.
Та по същество – напъпилите руски девойки Верка и Лорка вече много им се искало да правят секс, ама да си останат девствени. Затова измислили следното – като дойде преломният момент, ще използват предварително измислена мярка колко дълбоко „да влиза” и ще са двете заедно, че да следят да не стане фал. Решили, че най-добре да пробват с войник, тъй като войниците били много дисциплинирани и ще се съобразят с мярката.
Дошъл паметния миг – намерили си момите солдат, започнала същинската дейност и в един миг Лорка разтревожена извикала: „Верка идет мерка”. Верка обаче не се разтревожила особено: „Спокойна, Лорка, солдат знает сколько” (извинявам се за разваления руски).
Така звучи и оправданието „през по-голямата част не бях зам.-министър”. А през останалата част какво? Тогава „мярката” къде е била? Или „солдатите”, нали все пак за военните съдилища говорим, по-добре знаят „колко”?
Злоупотребата с европейски средства, а и с всякакви средства, неизменно присъства в различните доклади на Европейската комисия за реформите в съдебната система и борбата с корупцията. И неизменно в България няма осъдени политици и/или държавници по някой случай. А не е като да липсват такива – само се поразровете в медиите и ще видите. Дано обаче видим и най-накрая някой хванат и осъден – дори в Румъния вече доста осъдиха.