Отминаха поредните парламентарни избори. Предстои съставяне на правителство, т.е. продължение на сагата "мисията невъзможна", епизод N-ти, защото изгледите за успех, а още по-малко за трайно и стабилно управление клонят към нула. И съвсем "логично", следват … нови избори. Каква "изненада"!
Ами не, драги сънародници, не е логично да се повтаря до безкрай една и съща грешка в очакване на различен резултат. Не трябва да го допускаме. Според мен е крайно време да изискаме смяна на правилата.
Преди избори всички кандидати заявяват амбиции да управляват, а впоследствие повечето "класирали се" партии започват да чертаят разделителни линии и да предявяват всевъзможни претенции, за да благоволят да участват дори в евентуални преговори. С две думи, държат се като застаряваща мома с неадекватна самооценка, която продължава упорито да чака принца на бял кон, който е длъжен не само да дойде, но и да я "спечели". Не харесват и формулата с т.нар. "програмно/експертно" правителство, тъй като се "губела" политическата отговорност. Странно, не ми е известно в някоя област на реалния стопански живот на държавата (здравеопазване, образование, икономика, финанси и т.н.) политическата принадлежност да е водещ критерий за избор на кадри, изместващ професионалната експертиза, стратегическата визия и мениджърски умения. Но същите тези политици считат за нормално при избор на министри и последващо назначаване на зам.-министри да се подбират "ярко оцветени наши хора", пък дори и същите да нямат грам понятие от съответната сфера, която ще управляват, т.е. "феодалното владение", което им се е паднало при "парцелирането" на Министерски съвет. А що се отнася до "аргумента" на повечето партии, че не били склонни да влизат в "безпринципни пазарлъци", бих отбелязал, че избирателите изобщо не искаме това от тях, а очакваме да изпълнят задълженията си, т.е. да намерят допирните точки и да се обединят около разумни и работещи решения по всеки отделен въпрос. Защото политиката е изкуство да постигаш максимално възможното в рамките на всички "невъзможности", но в България малцина го умеят. Затова нерадостната перспектива е да продължим да се въртим в спиралата от избори, т.е. в омагьосан кръг, освен ако не променим нещо и то кардинално.
Има една хубава мисъл: "Всеки проблем има решение. Ако няма решение, то значи това вече е факт, а не проблем". Е, безспорен факт е, че така повече не може – рез(И)лтатът е налице. А решението на проблема според мен минава през съществена промяна в изборните правила. Нека поясня какво имам предвид:
Праг от 4% за попадане в парламента е прекалено нисък,особено при избирателна активност под 40%. На практика, колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-добре за партиите, защото това автоматично повишава техните шансове и съответно ги стимулира да водят кампании, които допълнително отвращават избирателите. Преди години, политиците направиха гласуването задължително, което пък е друг абсурд, защото превърнаха правото на глас в задължение. По-големият проблем обаче при това "задължително право" е, че въведеното квадратче "не подкрепям никого" няма практическа стойност, тъй като не предизвиква никакви последици за кандидат-депутатите. Дори на изборите да се бяха появили и останалите 60% (4 млн.) гласоподаватели, попълвайки квадратчето "не подкрепям никого", резултатът нямаше да се промени, защото тези гласове се отчитат само "за статистиката", което е силно демотивиращо.
Предвид гореизложеното, предлагам няколко конкретни промени в Изборния кодекс:
1. При по-ниска избирателната активност, прагът за влизане в парламента да е по-висок, т.е. въвеждане на регресивна скала на "изборната бариера" по следната примерна схема: при избирателна активност под 50% → праг 10%; при избирателна активност между 50% и 75% → праг 8%; при избирателна активност над 75% → праг 6%. Само така попадналите в парламента партии ще имат някаква поне минимална "представителност".
2. Аналогичен подход да бъде приложен и по отношение на партийните субсидии, които в момента се полагат на всички партии получили над 1% от гласовете (отделен въпрос е колко лева на глас би трябвало да бъдат субсидиите). В допълнение, право на субсидии следва да получават само партии, на които малко не е достигнало за влизане в парламента. Използвайки горната примерна схема, нещата биха изглеждали така: при избирателна активност под 50% →праг 8%; при избирателна активност между 50% и 75% → праг 6%; при избирателна активност над 75%→ праг 4%.
3. Квадратчето "не подкрепям никого" да придобие ефективна тежест и в парламента да имат право да влязат само партии, получили повече гласове от "не подкрепям никого". Тази промяна, т.е. въвеждането на втори праг, ще доведе до няколко ефекта:
- допълнителна редукция в броя на парламентарно представените сили, т.е. ще повиши шансовете за стабилно управление чрез диалог и намиране на съгласие
- значителен ръст на избирателната активност(в противен случай рискуваме след още няколко тура изборен мазохизъм, единствените гласоподаватели да останат самите кандидат-депутати и евентуално някой и друг член на техните семейства)
- стимулиране на конструктивния дух в предизборните кампании, дефиниране на ясни и разумни програми и съответно по-реалистични обещания
4. В случай че партиите/коалициите, получили повече гласове от "не подкрепям никого" са по-малко от 3 броя, то тогава в Народното събрание да влизат първите 3 партии/коалиции, получили най-много гласове на изборите, но мандатът на такъв парламент да се съкращава от 4 на 2 години.
5. От изборните бюлетини да изчезнат цифрите, т.е. на екрана на машините/хартиените бюлетини да се изписват само имената на партиите и коалициите, но не и номерата на съответните кандидати. При това положение,купуването на гласове ще намалее и в изборите ще участват единствено грамотни български граждани, които умеят и да четат, а не само да разпознават цифрите.
Вероятно, формулираните по-горе предложения не са перфектни и би могло да се доразвият и прецизират от по-знаещи и можещи от мен. Важна е цялостната идея, както и необходимостта от бързи и решителни действия, а не просто дискусии по темата. Още по-вероятно е обаче тези предложения да бъдат светкавично и категорично отхвърлени (ако изобщо някой им обърне внимание) от вещите и опитни политически играчи, защото те не са в техен интерес. И точно тук е големият парадокс – всички партийни активисти обожават да говорят от името на народа, за националния интерес и т.н., но в действителност преследват чисто егоистични цели. А ми се иска да вярвам, че е дошло време нещата да се обърнат и вместо "в интерес на политиците и за сметка на избирателите", управлението на държавата да бъде "възлагано" на принципа "в интерес на народа и за сметка на политиците". Пък който не иска, да не става политик – това не е задължително като правото на глас.
Автор: Румен Иванчев
