Две седмици след изборите държавата отново е в турболенция. Тя обаче открива възможност най-накрая да стабилизираме самолета, на който всички се возим, ако не искаме той стремглаво да се разбие в скалите на задкулисие, далавери и лъжи.
Ето защо европейските избори бяха нещо полезно. В никакъв случай нещо, след което човек остава със светло и положително чувство, но със сигурност нещо полезно. Защото изборите са единствената трибуна, от която народът може да се произнесе. Референдумът също, въпреки, че управляващите упорито работят в разрез със закона да ни отрежат и тази възможност за волеизлияние. Засега, слава богу, поне не са решили да закрият и изборите.
Българският народ реши. Подреди и силите. Разбира се, не му беше дадена възможност да реши сам. Недопустимо голям процент от гласовете беше купен и контролиран вот. Въпреки това, макар и с крайно незадоволителна избирателна активност, българите успяха да дадат крайно ясен сигнал какво искат. Или по-скоро, какво НЕ искат.
Основните партии, които успяха да минат теста на изборите, за щастие, са повече от тези в настоящия парламент. Какво означаваха обаче техните резултати?
ГЕРБ за пореден път е безспорният победител на поредните избори. Не е ясно защо аргументът за загуба на гласове е отправен само към ГЕРБ, при положение, че всички партии се представиха по-слабо в сравнение с предишните избори. От ниската избирателна активност губят всички - от първите до последните.
В ГЕРБ успяха да оборят апокалиптичните предсказания на продажните социологически агенции и да дръпнат внушителна преднина на БСП. Големият въпрос е достатъчно ли ще бъде това? Задават се предсрочни избори и ако ГЕРБ не успее да се представи по-добре, има голяма вероятност и следващото правителство да е много проблемно и нестабилно. Много е вероятно ГЕРБ да се изправи пред труден избор за коалиция в следващия парламент. И тогава Борисов трябва хубаво да помисли какво избира, защото като нищо може да самоубие партията си, ако направи грешен ход.
БСП са големият губещ. Те бяха размазани, разфасовани, сдъвкани и изплюти. Не от ГЕРБ. От българския народ. Само българските комунисти могат да са толкова нагли и живеещи в собствен свят на безочие и далавери, за да не забележат ясните признаци на органическата непоносимост към тях. Тя е факт от първия ден на това правителство, докопало се до властта, и с всеки следващ ден на удържане само се засилваше. Защото българските комунисти са най-лошото нещо, което може да ни се случи. Ясно беше, че ще ни разкажат играта, не беше ясно само колко дълго ще продължи това. Ако нямахме късмет да има предвидени избори, те още щяха да стискат властта и да говорят, че протестите били платени, че те ще определят кое е добро за държавата и че и да сбъркат, ще минат през катарзис и всичко ще е тип-топ.
Само че в нормалния свят, който те отдавна са спрели да обитават, нещата не се случват по този начин. В Европа политическа отговорност след като си се провалил се носи само по един начин - с оставка. Не с анализи. Това им го показаха и социалистите в Белгия, и тези в Испания, и тези в Унгария. Нашите социалисти обаче, когато се провалят, правят "анализ". Анализират как да извъртят така нещата, че да изведат десетина опорни точки за това как те всъщност не са загубили, как другите били загубили повече, как тези избори не били вот на недоверие от страна на народа, как щели да сменят някой и друг министър и всичко да цъфне.
Само че комунистите забравят, че не са сами на Олимп. Там има и други, от които зависят и които въртят камшика. Вчера те за пореден път го завъртяха и подкараха червените към предсрочните избори.
Притеснително е защо БСП поиска задължително гласуване. Не може да е защото хората го искат, тъй като социалистите никога не предлагат каквото и да било, защото то е в интерес на държавата. Предлагат го винаги, защото е в техен интерес. Ако им пукаше какво иска народът, щяха да организират референдума, а не да мислят с каква нова малоумна интерпретация да го блокират. Имайки предвид, че хората са наясно, че каквото дойде като предложение от комунистите, надали е добро, има опасност да се настроят и срещу това искане. А може би точно това цели БСП - отблъснати, че червените ги карат да гласуват задължително, хората напук да не отидат изобщо до урните. И така активността отново да падне. Защото иначе няма логика - от една висока активност губят единствено и само БСП и ДПС. Ако пък го правят, за да ударят ДПС, това само доказва колко хилав е мозъчният тръст на БСП.
Ако бяхме извоювали задължителното гласуване сами на референдум, щеше да е по-добре. Но при достатъчна зрялост и така можем да се възползваме от този шанс най-накрая да изметем от властта гадовете, които ни крадат вече десетилетия наред.
ДПС, противно на анонсираното, не е сред партиите, представили се добре на изборите. И това е поради простата причина, че реалните гласове за ДПС изобщо не са това, което те получиха като проценти. От всички репортажи и записи за купуване на гласове, на всички стана ясно, че две са основните партии, които "пазаруваха" на тези избори - ДПС и ББЦ. Така че ДПС не се представя добре, защото е мобилизирала електората си. Тя просто развърза кесията. Това "напомпване" им трябваше, за да може Местан да каже в нощта на изборите, че ДПС е разбила мита, че е сила, само защото разчита на автобуси. Вместо това, този "мит" се затвърди.
Основната разлика между БСП и ДПС е, че докато първите са нагли далавераджии, при които няма логика и усет за реалност, вторите са нагли далавераджии, които вкарват дълбока мисъл във всичко, което правят. Докато за БСП спокойно може да се каже, че от глупост се закопават сами, при ДПС нещата са съвсем други - при тях играе интелигентната сметка. Ето защо ДПС усети, че ракетата-носител БСП лети на автопилот и то към разбиване. И решиха да се евакуират. И понеже тоягата е у тях, дадоха тон накъде е редно да вървят и социалистите.
ДПС е изключително вреден фактор в българския политически живот и на едни предсрочни избори можем само да се надяваме че първо, ще купят недостатъчно гласове, и второ, че избирателната активност ще е толкова висока, че да неутрализира дори този вот.
"България без цензура" също имитира победа. Записите с купуване на гласове говорят сами за себе си. Реалното одобрение на партията на Бареков е вероятно не повече от 5-6%. Всичко нагоре е "бонус". Бареков може и да се докопа до следващия парламент. Ако му бъде позволено, дори може да има значение. В дългосрочен план обаче съдбата му ще бъде същата като тази на "Атака" - самоубийство и заслужена смърт. Такава е съдбата на всички популисти-въздухари, които са пионки на някого. След една възможност да се развихрят лъсва колко са вредни и народът ги изхвърля. За Бареков дори е вредно да има власт - така това отрезвяване ще бъде ускорено и така дори тези, които е успял да омагьоса с разгащените си обещания на тези парламентарни избори, на следващите ще го изоставят.
Реформаторският блок, за разлика от останалите, спечели. Може би вътре в блока са си били поставили прекалено високи цели, за да смятат, че резултатите им не ги покриват. Реформаторите се представиха нелошо и би било изключително полезно да влязат в следващия парламент. Важното е да увлекат обаче повече хора. При тях проблем е вътрешната структура. Как толкова много партии, когато стане време за реална власт и взимане на решения, ще се разберат и ще съумеят да работят като един организъм - това е основният въпрос. Подходът им също трябва да претърпи ремонт, защото дори да имат добри послания, начинът, по който ги предават на хората, куца. Ако успеят да станат по-разбираеми, по-консолидирани, по-близки с обикновения човек, действително могат да се издигнат до сериозен фактор в следващото Народно събрание.
Вече е ясно, че предсрочни избори ще има. С малко повече късмет - възможно най-скоро. Задължителното гласуване е нещо, което ще ни помогне, защото само висока активност би разбила кръга от лъжи, създаден след тези европейски избори... Всъщност висока избирателна активност и гласуване с мисъл и памет.
Автор: Десислава Любомирова
