Не мина и година от влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование, а споровете, предизвикани от едни или други негови постановки продължават. Все по-осезаемо се чувстват негативните резултати от ударното приемане в изключително съкратени срокове на стандарти и подзаконови нормативни документи, създаващи огромни възможности за производство на още по-голяма неграмотност и некомпетентност. Един от крайъгълните камъни в новия закон, съдържащ подобен потенциал, е възможността за масово преобразуване на основни училища (до 7 клас) в „обединени“ (до 10 клас), без достатъчно ясни и добре обмислени критерии за това, отчитащи не само възможните позитиви, но и напълно реалните негативни фактори.
От една страна, трансформирането на основни училища в „обединени” е процес, отчитащ логиката за създаване на нормативна възможност те да предоставят образователни услуги на децата, особено в малките населени места, до по-голяма тяхна възраст и по-близо до дома, с което да се редуцира отпадането от училище.
Какви са рисковете?
Налице са редица тревожещи обстоятелства, съпътстващи процеса на преобразуване, за които няма видимост дали и доколко се вземат предвид. Сред тях е липсата на яснота относно критериите, по които основните училища, кандидатстващи за статут „обединени”, могат да получат този статут. Това, което е известно в публичното пространство е, че Законът за предучилищно и училищно образование не въвежда ограничения за основните училища, които могат да се трансформират в обединени. Разпространяваните от Регионалните управления на образованието критерии са примерни и неокончателни. Дори и финализирани, те ще останат примерни, а не задължителни.
Това положение съдържа основания за тревога в няколко посоки.
Смущаваща е възможността за трансформиране на основни училища в обединени при липсата на единни минимални изисквания и критерии, при които да се реализира то. Това със сигурност ще създава щедра възможност в обединени училища да се преродят голям брой основни, предоставящи образователни услуги с доказано ниско качество и в ущърб на правата и интересите на младите хора.
Липсват индикации дали критериите ще включват изричното изискване обединените училища да са в състояние да привличат ученици и подготвени учители. Такова изискване е напълно релевантно, но със сигурност ще затрудни училища, които не са имали успех в тази две ключови характеристики на добрите училища, както и училища, които са с по-малък брой деца и ще разполагат с по-малки финансови възможности да привлекат качествени педагогически специалисти за дисциплините в първа гимназиална степен (до 10 клас). Това веднага поставя въпроса за качеството на образование и компромисите с него.
Липсват индикации доколко критериите ще се фокусират именно върху качеството на образованието (отчетено на база резултатите от външни оценявания, от международни изследвания и пр.), предоставяно от училищата, кандидатстващи за статут „обединени”. Последното, което е необходимо на децата в малките селища е да остават в училища, които до 7 клас не са ги подготвили да четат, пишат и смятат добре.
Липсва прозрачност по въпроса кой точно изготвя критериите и в рамките на какъв процес. Известно е съществуването на работна група с експерти от МОН и Националното сдружение на общините, без да е ясно какво място е отредено на структурите на гражданското общество и на другите заинтересовани страни в този процес. Очевидно, засега системно място не им е отредено. Доколкото някои НПО участват спорадично в този процес, това е поради тяхната близост до министерски структури и общински администрации, а не поради принципна яснота и прозрачност на провеждания консултативен процес.
Налице са и други основания за тревога
Сред тях е несъразмерното отреждане на основна роля при решаването на въпроса кои основни училища да придобиват статут на обединени в ръцете на местните администрации и съществуващата във връзка с това възможност политически и други извънобразователни интереси в населеното място да вземат превес над образователните интереси и потребности на самите деца. Критериите, разработвани в момента от Регионалните управления на образованието (РУО), ще бъдат предложени на общините, на които е отредено да вземат решението чрез съответните общински съвети. От РУО се изисква единствено предоставяне на „анализ и становище”, но не и „съгласие и/или положително становище”. Ето защо, каквото и да е становището на образователните власти, то няма да може да спира решението на местните управи.
Макар че по закон преструктурирането на училищната мрежа е задача преди всичко на местната власт, а не на МОН, предоставянето на абсолютен превес на местната власт при решаването на въпроса кои основни училища да се преобразуват в обединени, създава сериозна предпоставка за доминирането на извънобразователни съображения при вземането на решение по въпроса. Тази несъразмерност на властовите полета, възможността за политическо кадруване удря пряко самата идея за автономност на училищата. Тя формира сериозна заплаха за качеството на образованието в училищата на малките населени места и за правото на децата за достъп именно до качествено образование, а не просто до образователна институция, покриваща и първа гимназиална степен (10 клас).
Ако в дадена община две или повече основни училища (до 7 клас) поискат да станат обединени (до 10 клас) и ако в същата община е налице и едно-единствено до момента Средно училище (до 12 клас) каква ще е съдбата на последното? Със сигурност потокът от ученици към него ще се намали и ще постави под риск функционирането му и качеството на образованието в него, доколкото ще се редуцира бюджетът му. С всички последици от това за шансовете на децата да завършат 12 клас и да положат успешно зрелостните си изпити.
Какво е необходимо?
Повече от всякога е нужно да се отчетат не само потенциалните ползи за децата от процеса на трансформиране на основни училища в обединени, но и заплахата, съдържаща се в небалансираното масовизиране на този процес, без оглед на качеството на образованието и постиженията на учениците в годините на основното образование, без оглед на потенциала на бъдещите обединени училища да осигуряват качество на образователния процес и реална подготовка на учениците да продължават образованието си в добри училища извън населеното място. Не е ясно какви превантивни мерки ще се осигуряват и как ще се намалява рискът учениците от обединените училища да не продължават образованието си след 10 клас. И към настоящия момент има сериозни образователни разлики между селските основни училища, някои от които ще станат обединени, и училищата в градовете (справка – резултати от националното външно оценяване). А как ще се преодолява тя с механизма на трансформиране на училища – остава неясно.
Работната група, работеща по критериите за трансформиране на основни училища в обединени, трябва да предложи изисквания, които да неутрализират в максимална степен съществуващите негативни фактори, голяма част от които са предопределени на законово ниво чрез ЗПУО. Ако те не бъдат отчетени, трансформацията на едни слаби училища в други слаби училища ще бъде безсмислена и опасна. Фактът, че обединените училища могат да предлагат професионална подготовка не е достатъчен, за да ги превърне по условие в институции, гарантиращи модерно, качествено и нужно на младите хора образование, незакрепващо ги към оскъдни възможности за бъдеща професионална реализация и свързаните с нея недоимък, бедност и липса но социална перспектива.
Наложително е да се отчете и ефектът на всичко това върху децата от малцинствени групи в малките населени места, доколкото самото физическо присъствие на основни или обединени училища, независимо от ниското качество на предоставяното от тях образование, ще ги задържа в селата и ще затруднява възможността за социалната им интеграция в мултикултурна училищна среда извън населеното място.
Не по-маловажно е отчитането на съществуващата порочна практика за "търговия с ученици" в началото на всяка учебна година, които в последствие продължават да се водят в училището фиктивно и формално - единствено за "усвояване" на полагащата им се субсидия и за нейното разпределяне за нуждите на училището. С трансформацията на основните училища в обединени тази крайно негативна практика ще се изразява в груба конкуренция между училищата за привличане на всеки възможен ученик, с цел да си гарантират нужния бюджет за функциониране. Да не забравяме, че и към момента училища от малки населени места често примамват родители със социални пакети и финансови стимули… Това са все унищожителни практики, водещи до широка неграмотност и до многохилядна армия от бъдещи граждани без шансове за социална реализация. И опасността тези практики да се засилват е реална, ако се премине към механично създаване на обединени училища, без отчитане и адекватно противодействие на сериозните предизвикателства, съдържащи се в този трансформационен процес.
Към момента не може да се направи преценка дали и в каква степен са анализирани от образователните власти горните, ключови въпроси, доколкото липсва публична информация за дейността на работната група, изготвяща критериите за преобразуването на основни училища в обединени. Междувременно обаче предстоящият процес на трансформация често се изтъква в публичното пространство като саморазбиращ се инструмент за модернизиране на образованието при все, че той далеч не е панацея. Той би могъл и да се реализира като добър подход, но при наличието на задължителен набор от ключови характеристики на образователния процес, образователната среда и образователните резултати на децата в конкретните основни училища, при отчитане профила на населеното място, наличните образователни алтернативи, наличните човешки педагогически и други ресурси, и ред други ключови фактори. Всички те трябва да подлежат на задълбочен анализ и оценка на въздействието и всяко основно училище следва да е задължено да изготвя такива при кандидатстването си за придобиване на статут „обединено”.
Същевременно е добре да се отбележи и това, че е напълно възможно в малки селища да има училища, предоставящи убедително качествено образование. В редица страни-членки на ЕС са налице прекрасно функциониращи малки училища, с отлични възможности за прилагане на индивидуални подходи в работата с децата, на иновативни програми и извънкласни дейности, в които децата получават напълно съпоставимо по качеството си образование в сравнение с престижните градски училища. Но ключът към тази реалност е в отчитането на спецификата на конкретните местни общности, в които са ситуирани училищата, наличието на отлични кадри и училищен мениджмънт, така че на децата да се предлагат нужните конкретно на тях образователни услуги и образователна среда още от първия час на постъпването им в училище, така че да отговорят „по свой начин” на установените единни образователни стандарти.
Какво трябва да се свърши в краткосрочен и средносрочен план?
Трябва непременно да се предвидят нужното време и ресурси за изработване на прецизна мрежа от критерии за трансформирането на основни училища в обединени. В тях ключово място следва да заема качеството на образованието, предоставяно в кандидатстващото за преобразуване основно училище, както и потенциалът му да предоставя качествено образование през първа гимназиална степен (до 10 клас) в качеството му на обединено училище.. Предстои такива решения да бъдат взети за над 1300 училища, които в момента са със статут основни, така че едно такова искане е напълно съразмерно и необходимо с оглед на образователния и социалния ефект.
Критериите за преобразуването на основни училища в обединени следва да са изготвени от образователните власти в режим на широки обществени консултации (вкл. със структури на гражданското общество), при отчитане на всички релевантни държавни образователни стандарти и образователните права на децата.
Сред критериите, въз основа на които основни училища могат да придобиват този статут, трябва изрично да се изтъкне, че сегрегирани основни училища, разположени в обособени ромски квартали в мултиетнически селища, където са налице алтернативни мултикултурни училища, не могат да кандидатстват за получаване на статут „обединени”. Зад тази принципна постановка стои задължението на образователната система да елиминира сегрегираното образование в обозрим период от време с планирани стратегически и оперативни действия, което остана непокрито нейно задължение да отговори на изискванията на международното право, както и на българския Закон за защита от дискриминация.
От основните училища, кандидатстващи за статут „обединени” трябва да се изисква подробен анализ и оценка на въздействието по всички ключови фактори, свързани с трансформационния процес.
В краткосрочен план Регионалните управления на образованието ще трябва да направят анализ на качеството на образованието в основните училища в малките селища, като се стъпи на резултати от външни оценявания, на международни изследвания, на специализирани проучвания, проведени по различни линии.
В краткосрочен и средносрочен план е нужно да се регламентират и осигурят ефективни механизми (процедури, критерии, структури) за периодична акредитация на българските училища на базата на качеството на провеждания в тях образователен процес, постигнатите от децата резултати, състоянието на образователната среда и пр. По-нататъшното им функциониране трябва да се допуска, ако докажат способността си да предоставят образование с качество, определено с държавните образователни стандарти.
Училища, в които са налице устойчиви негативни резултати на децата и сериозни проблеми в образователния процес и/или в образователната среда, които демонстрират устойчиво неповлияване от предходни предписания и методически указания, дадени им от образователните власти във връзка с тези слабости, и които не отговарят на постановките на международното право и на българското законодателство, трябва да се закриват. На тази база следва да се паспортизират всички училища, вкл. малките, по отношение на качеството на предоставяните образователни услуги, като изготвените „паспорти” следва да бъдат публични. Именно в такъв контекст въпросът за това кои основни училища в малките селища могат да кандидатстват за статут обединени, ще намери най-логичния си и адекватен отговор.
На родителите на децата в малките селища с по едно училище трябва да се осигурява ефективна възможност да правят информиран избор относно продължаването на образованието им - в училището в населеното място, в средищно училище или в друго училище извън него. Местните власти, училищните ръководства и училищните настоятелства трябва да се задължат да осъществяват активни консултации в семействата и да провеждат информационни кампании относно предимствата и ограниченията на различните образователни възможности пред децата им. В този процес ключова трябва да е ролята и на структури на гражданското общество.
С цел осигуряване на висококвалифицирани учители в училищата на малките и планинските селища, особено по дисциплините, по които те устойчиво не достигат, образователната система трябва да подсигурява стратегически и чрез целенасочена подготовка и квалификация достатъчно учителски кадри, вкл. из средите на самите малцинства, както и да осигурява равномерното разпределение на наличните кадри в училищната мрежа на страната. За постигане на последното следва да се прилага система от финансови и кариерни насърчения за привличането на педагогически специалисти за работа в тях. Практиката на командироване на учители в нуждаещи се райони на страната, при осигуряване на допълнително възнаграждение и професионални стимули, е добре позната на българската образователна система. Крайно време е тя да се отчете като ключов фактор и да се прилага именно в най-нуждаещите се от квалифицирани кадри райони и селища на страната. Без подобна мярка със сигурност ще бъдат осуетени шансовете на големия брой основни училища, предстоящи да се трансформират в обединени, да осигуряват реално качествено образование на децата в първа гимназиална степен,с всички негативи от тази невъзможност.
За да се компенсира в значителна степен географската изолираност на децата в малките селски и планински училища (особено в монокултурните населени места) освен възможностите за професионална подготовка, която може да е от интерес за част от децата, за всички ученици трябва да се осигуряват, и съответно от училищата да се изисква:
- да прилагат програми, учебници и учебни помагала, гарантиращи широк интеркултурен компонент, да прилагат иновативни извънкласни форми, гостувания на децата в училища в други селища и развиване на съвместни проекти с тях, компенсиращи географската и социалната им изолираност, разширяващи кръгозора им и създаващи нагласи за отваряне на по-късен етап към мултикултурни училища и социална среда;
- да осигуряват качествено IT оборудване и възможности за интернет комуникация;
- да насърчават активно участието на деца и учители в проекти на национално и международно ниво.
В обобщение на казаното
Философията „Дайте да дадем повече неефективни, но все пак училища близо до дома“ не е доброто решение, особено за ученици в горната част на средното образование. Физическото присъствие на децата в училище само по себе си не е равнозначно на достъпа им до качествено образование и възможностите, които то предоставя. То означава единствено достъп до някаква образователна среда, осигуряваща много често пасивен престой на учащите в нея (ако въобще останат в училище), но не и знания и съпоставими шансове за социална реализация, с всички социални последствия от този факт. Ето защо масовото трансформиране на основни училища в обединени ще бъде рисково и опасно начинание, ако не се вземат предвид гореизложените възлови проблеми и възможните начини за преодоляването им, които да неутрализират негативните предпоставки и дадености от различно естество. Такива вече са внесени в МОН от група граждански организации и експерти по въпросите на образованието, но липсва отговор по поставените въпроси.
Автори: Калина Бозева, "Междуетническа инициатива за човешки права" (член на гражданска коалиция "Интелект"), Огнян Исаев, Ромски образователен фонд
