Бронебойни патрони за него, видя се, няма открити! Уроки, оставки и изборни поражения не го ловят!
Той е бесепарският евъргрийн, тефлоновият лидер, незаменимият вожд, а отскоро и безусловен европейски фактор на голямата шахматна дъска. Сергей forever!
Изглежда, по-лесно ще е БСП да се разпусне, нежели Станишев да я напусне. Ако се доверим на апарата, от изборите насам членовете се оттичат в скачения съд АБВ и не е ясно колцина ще останат до есента.
Но Станишев е тук! Той изповядва златния принцип: "Не може да изостави партията в такъв труден момент". Непреходно алиби, защото, откак я е оглавил, всеки следващ момент за БСП е все по-труден.
Персонажът му отдавна премина от аналитичния във фарсовия жанр.
С прозвища Ким Серж Ин и Пинокио от Позитания Станишев е истинска манна за враговете си. До степен, че те бойкотират кворума, за да не гласуват оставката му. Искат го тук и завинаги.
Уви, времето му изтича. Перспективата за скорошното му заминаване в Брюксел ще снеме парализиращия свян в средите на БСП. Обяснявам: в тази партия е съвършено неприлично да се критикуват лидерът и политиката: плоски данъци, заменки, хохегери и прочее дреболии. Обрича на остракизъм. Справка: Кадиев и Дончева.
Затова пък сега може да се иска не смяна, а, да речем, промяна на лидера, с напълно благочестиви аргументи: "далеч е Брюксел, а трябват срещи с хората", "нуждаем се от нова енергия" и прочее.
Свлачището ще се активира, от търбуха на Позитания вече долита глух тътен. Сега Станишевият пиар цели да представи паническото бягство като "преминаване на друга, по-отговорна работа", а поражението като триумф. Евтини рекламни трикове.
Дори да приемем, че бягството на Станишев в Брюксел е прелюдия на оттеглянето му от лидерския пост, ходът е закъснял и напълно безполезен. В земите на БСП
след обработката със сержицид не вирее нищо читаво
Приемниците от първата редица - Миков, Паргов, Стоилов и прочее, са лишени от харизма и подхождат по-скоро за погребални агенти на партията си. Лошото е, че и под тях не избуява нищо жизнено. Защото самият принцип на кадровата политика е антиселекцията. Справка: Момчил Неков. Слаба утеха е и завръщането на Първанов на бял кон като лидер на "нещо ляво". Революционен скок в миналото.
Решението на Станишев да стане евродепутат е изненада само за онези, които още обръщат внимание на думите му. Да скочи в Брюксел е закономерно поведение за един скакалец, опоскал до шушка националната си нива. Евродепутатството очевидно е най-привлекателната синекура. Синекура впрочем означава "без грижи", а
безотговорността е доказаното професионално достойнство на Станишев.
Проблемът, негов и на европейската левица, е този, че и в Европа не го очакват с ентусиазъм. Независимо от възторженото му самохвалство за това колко близък е с шефа на Европарламента Мартин Шулц.
Преди дни в Елисейския дворец френският президент Франсоа Оланд събра главите на ПЕС, лидерите на европейската социалдемокрация от 2014 г., уж-левичарите, които се оказаха неспособни да спечелят избори дори в атмосфера на социална криза, която засяга голяма част от ЕС. Не е лесно да го направиш.
Формалният лидер на ПЕСоглавците е Станишев, но той не присъства на срещата. Изглежда, и в семейството на европейската левица си дават сметка, че той е излишен. Упражненията му на български терен в скалъпена политическа аритметика, според която числото 212 (местата на ЕНП в ЕП) е по-малко от 185 (местата на ПЕС в ЕП), не отменят очевидността на поражението.
Станишев е диагноза за безпътицата на европейската социалдемокрация, създателката на обединена Европа, която забрави принципите си и опразни социалния терен, на който днес се настаниха крайната десница и крайната левица. Впрочем "голямата коалиция", която българската преса възторжено приветства в Германия и Европа, е другото име на идейната капитулация на лявото.
Станишев е олицетворение и на безпътицата
на българската левица, която приемаше безкритично неолибералните му уклони, търпеше самоуправството му на върха на БСП, апаратните интриги, подмяната на капитала на идеите с идеите на капитала.
Резултатът - застаряла, аморфна партия, неспособна даже да отстрани обяздилата я върхушка, и малка, привилегирована каста далаверисти, деца на соцноменклатурата, разставени във властта с цел преумножаване на печалбата. СПИН-социализъм, по израза на Кутев.
В този смисъл дори да си отиде, Серж ще пребъде чрез натвореното. "Защото сме социалисти". Точка.
Иво Христов,
Сега
