Знаете ли защо се случи това в Париж? И защо изобщо светът е станал такъв, защо ще има още атентати, още смърт и още мъка?
Обикновено отговорите са от типа: "Ами щото американците създадоха "Ислямска държава". Защото всички им продават оръжие. Защото ислямът е религия на злото. Защото това получаваме, като пускаме бежанци. Защото Сорос така реши"... В този дух.
Дали гореизброените неща са верни или не е от вторично значение. Защото сме свикнали винаги да обясняваме мащабни и глобални събития отгоре надолу, а не както е логично - отдолу нагоре. Защото когато имаш една пирамида от натрупвания на събития, настроения, влияние, пари, и искаш да разбереш механизма, по който е построена, тръгваш да анализираш основите и след това вървиш нагоре.
Така е с всичко - когато има нещо за изграждане и натрупване, се започва от основата, не от върха.
Светът също си има основа и връх. И когато казваме, че за случилото се са виновни "Обама, Меркел и Сорос", на практика казваме, че проблемът е във върха. А всъщност проблемът е в основата - всички ние 7 милиарда души на планетата.
Съжалявам, ако очаквахте още един хейт по американците, руснаците и исляма.
Отговорът на въпроса защо се случва всичко това е - защото всички сме егоисти. И защото не смятаме омразата за проблем. Напротив - смятаме я за решение и за начин за защита.
Нека поясня.
Трудно се понася отговорността, че си виновен за големите събития. Защото по презумпция виновни са "големите", "началниците". Хората избират да вярват, че от тях нищо не зависи. Докато в действителност те просто не искат от тях нещо да зависи. Казват си, че международната обстановка в света е дело на правителствата, дело на държавите, а не на народите. Само че това е удобно заблуждение, за да приспим съвестта си и да запазим високото мнение за себе си, което имаме.
Истината е, че 99-те процента от населението на света решава какво ще се случва в него. А не тези най-богати и влиятелни 1%, в които влизат Сорос, Обама и Меркел. 99-те процента решават по един прост начин - с мълчание. Защото мълчанието на милиардите по света всъщност е знак за съгласие.
Егоисти сме, защото никой всъщност наистина, дълбоко в душата си, повече от всичко, не иска "световен мир". Всеки един от нас иска мир само в собствената си държава. Иска благоденствие и богатство само за собствената си държава. Ние бихме излезли на Орлов мост на многохиляден протест срещу проблемите, които ни пречат да сме развита и богата държава. Но няма да излезем на многохиляден протест срещу проблемите, които пречат на Сирия, Иран или Афганистан също да бъдат развити и богати държави. Напротив - бихме казали "Да се оправят".
И когато на всички народи по света не им пука дали в някакакви далечни точки има насилие или неравенство, на тях не им пука и че правителствата им подхранват това неравенство, за да има конфликти, за да върви търговията с оръжие, за да върви търговията с петрол и ресурси, за да върви търговията с евтината ръботна ръка.
Всичко се случва, не защото някой друг го решава. Всичко се случва, защото ние го решаваме, избирайки да го подкрепим мълчаливо.
Американците никога няма да се вдигнат на бунт срещу продажбата на оръжия в конфликтни зони на света. Те не искат да премахнат оръжията на собствената си територия, какво остава за тези в чужбина, които сами продават и от които сами печелят. И за това не е виновен Обама или Сорос. За това са виновни милионите американци, на които също, както на милионите германци, французи, китайци, руснаци и българи, просто не им пука.
На нас не ни пука, че България също е в тази схема. Не ни пука, че не сме неутрални. Не ни пука, че пращаме контингенти, оборудване, оръжия зад граница. Не ни пука те допринасят ли за стабилизирането на ситуацията в Ирак и Афганистан. Пука ни колко заплати ще ни изплащат при пенсиониране.
Това Е съгласие. И заради това никой не е невинен.
Не ни и пука, че полицията ни бие бежанците, краде ги и изобщо проявява най-много насилие откъдето и да е на друго място в Европа. Не само не ни пука, даже се радваме, че по този начин мигрантите ще разберат, че не е желателно да идват у нас.
Защото омразата се е настанила в сърцата ни отдавна.
Ние мразим мюсюлманите и те ни мразят.
Ние мразим емигрантите. А най-много ги мразят в развитите държави, където са много. Българите, без да сме мюсюлмани или африканци, усещаме префиненото пренебрежение на хора втора ръка в иначе изтънчения Париж или Лондон. Какво тогава остава за един арабин, който, макар роден във Франция, никога не може да избяга от името, религията и лицето си?
Не случайно много психолози и специалисти от разузнавателните служби посочват именно този проблем по отношение на т.нар. "доморасли терористи". Те, макар цял живот да са расли в Европа, се чувстват потискани и в крайна сметка изпадат в изолация в едно общество, което явно ги смята за чужди и което явно не ги иска. А от това чувство на неудовлетвореност и фрустрация до радикализма стъпката е много малка.
Така че нека французите си помислят. Не допринасят ли, както всички нас, омразата да се мултиплицира?
И след всички тези, вероятно за мнозина отвлечени разсъждения, идва винаги стоящият въпрос - Какво да може да се направи?
Не знам. Проблемите на човечеството не се решават лесно.
Като за начало можем да се опитаме да обуздаем тази омраза у себе си. Мразим толкова много неща - мюсюлманите, имигрантите, емигрантите, циганите, комунистите, гейовете... Или ако не можем да обуздаем омразата в себе си, можем поне да се опитаме да не я възпитаваме у децата си. Никой, в крайна сметка, не е обещал, че промяната ще стане бързо.
Въпросът как обаче да се накараме да ни пука е по-сложен. Как да се накараме да ни пука за кланетата в Судан, за убийствата в Ингушетия, за зверствата в Ирак? Как да се накараме да искаме не само ние да сме добре, а и останалият свят да е добре? И да сме готови да се борим за другите, както бихме се борили за себе си? Да, това са по-сложни въпроси...
Можем обаче поне да си признаем вината. И това е начало. Можем да си признаем отговорността. Защото лицемери сме всички. Без изключения. Без изключения.
И когато вместо формулата "вие", започнем да възприемаме формулата "ние", тогава можем да започнем да работим.
Всички ние, милиардите хора по света, се съгласяване всеки ден с решенията, които се вземат. Това е същото като да сме ги взели сами. И всички ние можем, ако пожелаем, да принудим или да издигнем такива правителства, които утре да изметат от лицето на Земята и "Ислямска държава", и талибаните, и паравоенните групи в Африка, за да можем да се опитаме да започнем на чисто. Всички ние можем да принудим правителствата си да организират стабилно и сигурно светско образование в мюсюлманските държави, за да се прекъсне коренът на фанатизма. Всички ние можем да принудим правителствата си да направят повече усилия за глобалното разоръжаване.
Можем, но само ако искаме. Ако не искаме и не ни пука дали Сирия е толкова стабилна държава, колкото и България, САЩ и Германия, ще има още атентати, още кръв и смърт. И така до безкрай. Или до един край, който няма да се хареса на никого.
Осъзнаването на личната вина и личната отговорност, която имаме всички ние, е първата стъпка от това изобщо да имаме шанс да променим нещо. Защото когато една зараза тръгва още от основата, тя неминуемо стига и до върха. И лечението трябва да почне именно отдолу нагоре.
Автор: Десислава Любомирова