Не са прави тези, които ни делят на русофили и русофоби. Даже спекулират. Защото да си на страната на Ленин, Брежнев, Елцин и Путин не означава, че си непременно русофил - по-скоро си комунистофил, както и да си против тях не означава, че си непременно русофоб, по-скоро си антикомунист. Както при много други неща, и при "филите" и "фобите" комунистите се опитват да присвоят една естетическа категория и да се възползват от нея. Русофилията, която е характерна за българина от памтивека, съдържа в себе си не толкова политическато и обществената ориентация на индивида, колкото разбиранията му за етичните, естетичните и художествените категории. Ако днес не одобряваш имперската политика на Владимир Путин и си твърд неин противник, ти не си задължително враг на Русия. Защото - да ни прощава Владимир Владимирович! - Русия, руската култура, руският характер и руският манталитет (по-често идиотски, ако цитираме Тургенев!) означава много повече Толстой, Глинка, Репин, отколкото Путин! Много повече Достоевски (нищо, че е антисемит, милият!), Сахаров и Илф и Петров, отколкото Ленин, Сталин, Брежнев и Хрушчов, даже Горбачов! Романови - също!
Да се определя отношението към Русия единствено според отношението към руските (съветските!) комунисти, е - ако трябва меко да се изразим, опростяване, ако трябва по-грубо - опростачване, на понятията!
В този смисъл Сидеров и фашизирата му "Атака" въобще не са русофили. Тази спорна личност и тази луда формация след като профука всичките си "каузи" - патриотизъм, национализъм, шовинизъм, реши да обязди и последния си шанс за оставане в политиката. Факт е, че вече почти изпаднали от каруцата на политиката - месец преди последните парламентарни избори "Атака" имаше 1,9% обществена подкрепа, псевдонационалистите решиха да обърнат резбата и да откраднат част от твърдолинейните (сталинистите) в БСП, сменяйки фашистката си риторика с про-съветска, и успяха да се шмугнат в парламента с 4,1%, тровейки населението с новата си псевдорусофилска същност!
Сидеров даже прекали! Не се поколеба например на митинга си на 3 март в центъра на София да издигне не български, а съветски (червени със сръп и чук!) и руски знамена, което пък за пореден път постави логичния въпрос - къде дреме тоя Цацаров и дали пък да не го потърсим и него някъде в редиите под червените знамена! Щом не предприема нищичко срещу откровено антибългарската политика на уж крайно националистическата партия "Атака" и нейните активисти! Руски-български националисти, може би!
Ако някои левичари си въобразяват, че БСП не е от фалшивите русофили, грозно се лъже. Русия, русофилството в патологичния му, политическия смисъл, и най-вече Путин останаха последното политическа (и икономическо!) убежище не само на Сидеров и "Атака", а и на БСП! Проблемът на действащите политически русофили, обаче, и тук опира до некадърността на сегашното ръководство на БСП. Днес начело на Столетницата стоят апаратчици, които са толкова калпави, че дори не умеят да се възползват от миналите заслуги на тази партия да наложи насилствено политическото русофилство и съветофилство в България - 45 години по времето на социализма и 25 - по времето на демокрацията, оставяйки на Сидеров да им открадне привилегиите от това и да гребе с пълни шепи от благините на това уж русофилството!
Накрая може би е полезно да напомним на псевдорусофилите и русофобите какво казва по въпроса известният полски политик, някогашният дисидент и вечният опонент, главният редактор на прословутия полски всекидневник "Газета виборча" Адам Михник, който също се бори с лабиринта на русофилството:
"Аз, полякът Адам Михник, декларирам, че съм най-големият антисъветски русофил!"
Автор: Валентин Стоев.
