Деян Енев, специално за Actualno.com
Руски игумен прави етническа чистка в Руската църква у нас – вероятно това би трябвало да бъде точното, макар и скандално заглавие на този текст. Но понеже се опитваме да бъдем миряни и да пазим чинопочитанието към духовниците, само припомняме за такава възможност. Да припомним още две неща, ей така, за протокола – това се случва в дните на Великия пост и в навечерието на Трети март.
Но да караме поред.
Красивата Руска църква „Св. Николай Мирликийски” в центъра на София е подворие на Московската патриаршия, нещо като нейно църковно посолство на наша земя. Новият предстоятел на храма, игумен Филип, е назначен на този пост само преди няколко месеца. Постът предстоятел на Руското подворие е много скъпоценен за запознатите, миряни и духовници, защото на него е пребивавал 29 години самият архиепископ Серафим (Соболев), многообичаният Владика Серафим, Чудотворецът, пред чийто гроб в криптата на църквата опашката от просители за молитвено застъпничество никога не секва.
Игумен Филип пристига в София след аналогичен скандал в Рим, където също разстройва до краен предел енорията и едва след напускането му хората се успокояват.
Краткият му престой в София досега също е белязан от серия от скандали.
Първа беше архонтската му изцепка – когато допусна на литургия да присъстват цял взвод архонти в пълно архонтско снаряжение. Сетне се наложи да пише покайни писма до патриарх Максим и да заличава с помощта на фотошопа архонтските титули от гърдите на архонтите на снимките от церемонията, публикувани на сайта на подворието.
Втората изцепка беше лъжата му пред енориашите, че не той, а Софийската митрополия е отзовала новоназначения дякон Сава Кокудев, първия свещеник, пострадал от чистката.
Голяма част от хората, които се черкуват в Руската църква в София, в момента, и то в дните на Великия пост, са силно смутени. Защото техният изповедник о. Николай Нешков, с петнайсетгодишен стаж тъкмо в този храм, е изваден на практика от състава на храмовото духовенство и е пратен да обгрижва по разпореждане на игумен Филип храма „Св. Пантелеймон” на Княжевското шосе, бивша лазаретна църква, без енориаши и без църковен живот.
Това е вторият български свещеник, лишен от възможността да се грижи за най-важното нещо за един духовник – спасението на човешките души. Това издава целенасочена политика от страна на игумен Филип. Като се има предвид, че той на два пъти (два пъти!) се опитва да регистрира в Дирекция по вероизповеданията нов устав на Руското подворие, в който е записано, че в Руската църква могат да служат само руски свещеници – трета грандиозна изцепка на игумена - ходовете му стават съвсем прозрачни.
Да се готви о. Симеон, както казват в казармата - третият и последен български свещеник в Руската Църква.
Ако срещнеш светец и свещеник, първо целуни ръка на свещеника, пише в своите „Православни фрагменти” Димитър Коруджиев.
Защото тъкмо свещеникът ни довежда при светците и при Бога.
Светците са нашите ходатаи пред Бога, но с помощта на облечения в расо и в тайнството свещенство човек. Затова и молитвите ни са стократно по-силни, когато участваме в църковните служби, това е добре известно на черкуващите се.
С ходовете си игумен Филип прави нещо много страшно – той разделя храмовото духовенство и енориашите на българи и руснаци. И, тук ще бъда съвсем директен, по този начин се опълчва срещу заветите на своя предшественик Владика Серафим, дългогодишния предстоятел на Руската църква, Чудотвореца Владика Серафим. Защото тъкмо архиепископ Серафим Соболев, успя да преведе църковния кораб през най-страшните превратности на двайсти век неповреден – и да завещае българи и руснаци да бъдат едно в Христа. Неслучайно над мраморния саркофаг в криптата на Руската църква, където са положени мощите на Владика Серафим, е изписан ликът на небесния покровител на българския народ св. Иван Рилски.
Етническата акция на игумен Филип се случва в навечерието на посещението на патриарха на цяла Русия Кирил в България.
Тук може да се добави само едно - сигурно игумен Филип е много смел човек. Голяма смелост се иска да предизвикаш брожение в посолството преди посещението на държавния глава – ако използваме цивилния език. Но къде по-голяма смелост се иска да се опълчиш срещу заветите на духовния патрон на храма, чудотвореца Серафим – ако използваме църковния език.
