Съветската пропаганда не си е отишла. Само е променила лицето си – сега я откриваме в „демократична“ Русия, начело на която е Владимир Путин - Незаменимия, който отскоро е Владимир Путин - Реформатора. Това, че двамата са един и същи човек, е случайно съвпадение.
На 15 януари руският президент обяви промени в Конституцията и предизвика оставката на правителството воглаве с премиера Дмитрий Медведев. На мястото му застана никому неизвестният Михаил Мишустин. Това, че е бил непознат за широката публика до момента, само по себе си не е порок. Само че е гаранция за политическа неопитност, която ще бъде компенсирана познайте как – с пълно послушание!
Не че Медведев не беше послушен – помним много добре ротацията им с Путин от премиерското през президентското кресло и обратно, заради която напълно заслужено отнесоха немалко критики. Но фигурата на Мишустин доказва, че Путин не прави никакви истински реформи - ако не броим спорните и самозатварящи Русия промени, които ще дадат предимство на вътрешното право над международното: не че някой се съобразява с него, визирам и последните американски атаки над Иран. Но неголемият престиж на Мишустин оставя впечатление за стандартната смяна на караула - послушко с послушко.
Явно не така смятат обаче медиите в Русия. В деня на обявяване на промените Первий канал доказа за пореден път своето благоразположение към президентството. То не бяха оди за „силния политик“ и „истински държавник“ Путин, то не бяха уверения, че мислел за демографското развитие, за местата в детските градини, за образованието, за заплатите и пенсиите, изобщо – всичко най-добро за руския народ...Но ако Первий канал е ясен и общо взето няма как да е иначе, по другите не е много по-различно. Времената се менят, епохите също; медиите обаче в демократични условия демонстрират тоталитарни рефлекси.
Кое обаче е доброто за този народ, което ще дойде с конституционните промени? То отново носи името на... познахте, Путин! Президентският му мандат приключва през 2024 г. Сегашната Конституция дава право на президента да остане на поста си за два последователни мандата, а за Путин вторият тече в момента. От доста време се говори, че той търси начин да остане във властта, като за пореден път се прехвърли към премиерския пост, след като вече няма да може да бъде президент.
Това трябва да се има предвид, когато обсъждаме промените, предложени от него. Основната е, че парламентът ще може да избира министър-председателя и правителството, а президентът ще бъде длъжен да одобри кандидатурата. Сещате се кого ще подкрепят руските депутати утре, щом днес им се дава такава власт, нали?
Е, другарю Путин и верните му пажове - медиите, къде тогава е промяната? В “още от същото”? Чудя се дали руските избиратели наистина вярват на онова, което слушат по телевизията. Привидни промени, които в същността си консолидират властта на човека, управлявал Русия най-дълго след Сталин – за това става дума.
Чудя се също на самочувствието на т.нар. „журналисти“ от Первий канал и нему подобните. Журналистка беше Анна Политковская. Дали сте прочели поне една от книгите й? Достатъчно е само да погледнете „Русия на Путин“. Нищо в отношението на медиите към него не се е променило от написването й. Какво ли би помислила Политковская за своята Русия сега?
Тези въпроси са от морално естество и вероятно не вълнуват онези, които работят в услуга на властта. Може и да са си ги задавали някога, но сега ефирът и сигурната заплата са по-важни.
Всеки има правото да направи своя избор, дори на някого той да се струва грешен. Само че когато си журналист, прекрачването на етичните граници в професията се превръща в пропаганда, която вреди на обществото.
Путин има правото да се стреми да държи здраво кокала – защо да го пуска, след като вече 21 години е на върха на една от световните суперсили? Естествено е да иска да остане там колкото може по- дълго, защото това го прави на практика суперчовек. Неслучайно хората са казали, че властта е наркотик. Тя идва с огромни възможности, от които всеки би искал да се възползва. Пред неограничената власт има две спирачки – моралът и гражданското общество. За морал в политиката дума не може да става, с незначителни изключения, значи това ограничение отпада. А основен стълб на гражданското общество са медиите. Когато журналистите в тях не информират, а правят точно обратното- заблуждават, това общество загива. Тогава Путин, Тръмп или който и да било политик, независимо дали е ляв, десен или какъвто избере да се нарече, наистина ще могат всичко. Значи горко на управляваните.
Автор: Велина Велинова
