Румен Радев се закле сред всеобщо невнимание и разсеяност в пленарната зала. На много от депутатите и гостите им беше скучно. Някои си излязоха, а атмосферата бе претъпкана с неприятен фонов шум - същия като този в мола.
На няколко пъти на председателя на Народното събрание Цецка Цачева й се наложи да въдвори ред с неуспешни призиви. Кой забил глава в смартфона, кой заседнал на сладка раздумка с някой колега - залата заприлича на Ганковото кафене, където чичовците уважиха с възпитанието си представителя на институцията, който от трибуната говореше някакви неща - предимно клишета.
Личеше си, че на Румен Радев хич не му беше приятна тази обстановка на махленски сбор, в която всяка спонтанна седянка бе по-важна от посланията, които новоизбраният държавен глава се опитваше да изпрати към народа си. А те бяха пресолени, претоплени, като изкарани полуфабрикати от микровълнова фурна. Ядяха се, но не бяха вкусни. Нещо като "свежи домати" през януари. Биха сгрели душите на твърдия електорат на левицата, биха размекнали сърцето ти, докато миеш чинии. Такива едни...
Радев обърна голямо внимание на социалната несправедливост в духа на онова, което му приписваха - че ще бъде ляв президент, въпреки многократните му заявки, че ще е държавен глава на всички български граждани. Както би следвало, говори за външната политика на страната и намекна, че България все пак трябва да засили активната си роля в Югоизточна Европа, но и да не се поставя под въпрос членството ни в НАТО и Европейския съюз.
Мигрантската криза, съдебната реформа, референдумът, борбата с корупцията, модернизацията на армията и световните конфликти също влязоха в полезрението на словото на президента, което трудно стигна до някои от гостите и депутатите. И накрая дойдоха клишетата, без които сякаш не можеше. Те още повече доведоха до ескалация на скуката в пленарна зала, с което рязко ескалира и липсата на възпитание. Тук Радев се опита да играе строг и справедлив с репликата към депутатите "Имате още една седмица!", което тотално предизвика насмешки и дюдюкания. Панаир.
Независимо от това кой и какъв е президентът, как е избран, коя политическа сила го е подкрепила, елементарното и благоприлично поведение изисква търпение и дипломатическа ангажираност пред това, че президентът като институция гостува в друга институция - Народното събрание, което трябва да приеме и стане свидетел на клетвата на държавния глава. Място за махленско поведение няма. А демонстрацията на неуважение от представителите на една институция към друга институция показва нагледен пример за подражание сред обществото ни. И това е простоват акт на невъзпитание, за който и Вазовите чичовци ще завидят.
Автор: Румен Скрински
