Комисията за Бисеров и Петното се превърна в най-яркото доказателство за това колко вредни са този тип парламентарни занимания. Тази комисия не установи нищо. Но пък произведе пропагандни сюжети, твърди Иван Бедров.
Преди малко повече от два месеца парламентът създаде временна анкетна комисия, която да изясни „всички факти и обстоятелства“ около „внезапното подаване на оставка“ на зам.-председателя на Народното събрание Христо Бисеров, както и около „твърденията за скандална кореспонденция и среща между Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното“. Изразите са в кавички, защото са цитати от решението на парламента. Въпросната комисия проведе общо 11 заседания, след което реши, че си е свършила работата.
Ето какво свърши: покани от ареста прочутия със седемте си присъди Бисер Миланов-Петното, който бил казал на закрито заседание, „че протестите и медийното им отразяване били платени“. Този път цитатът е от председателя на комисията - Сияна Фудулова от БСП. Никой нито потвърди, нито отрече думите ѝ. И никой не уточни - кои протести, какво отразяване? Месец по-късно комисията изслуша и дясната ръка на Петното - Йордан Бонев, който вече на открито заседание каза, че били получили 12 хиляди лева от Бойко Борисов, „за да окървавят протестите“. Обещани им били общо 500 хиляди лева. В безпрецедентна серия интервюта от ареста обаче Петното отрече това - на него пък Бареков му бил давал пари.
Объркахте ли се?
Не по-малко объркани са и членовете на комисията - и те не могат да обяснят какво точно са установили, но това не им попречи да обявят работата си за приключена. Щели да препоръчат на прокуратурата да продължи. Ентусиазмът им не бе попарен дори от директното изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, който обяви, че не възнамерява да се занимава с въпроса. Вероятно преди неговото напомняне те не се бяха сетили, че никъде не става дума за престъпление. Така повече от два месеца българските данъкоплатци даваха пари за комисия, която не произведе абсолютно нищо. Е, произведе - медиен шум, който залепи етикети, поради което сега за публиката има платени протести и неприятни лица, без значение какви точно са фактите.
Всичко това обаче не е изолиран случай, а трайна склонност на българското Народно събрание. То често се изживява като всичко друго, но не и като законодател. Днес е следствие, утре е прокуратура, а понякога - дори съд. В момента има шест (действащи) временни анкетни комисии, които би трябвало да изясняват конкретни случаи. Като нито един от тях не може да бъде наречен изключително важен. Осем депутати „разследват“ полетите на правителствения авиоотряд. Други осем се занимават с прословутото тефтерче с инициали на бившия шеф на Комисията за разкриване на конфликт на интереси. Отново осем е броят на депутатите, които пък са се заели да изяснят „всички обстоятелства“ около сделка за летище „Божурище“. С проверка на назначенията в администрацията по време на предишната власт се занимават деветима депутати, докато подслушаният разговор между Бойко Борисов и бившия шеф на митниците Ваньо Танов, както и комисията за Бисеров и Петното, очевидно изискват по цели 12 депутати.
Това тяхна работа ли е?
Най-малкият проблем е, че всички тези народни представители получават допълнителни пари за участието си в тези комисии. Много по-сериозният проблем е, че тези комисии се занимават с неща, които изобщо не са им работа. Ако нещо не е наред с полетите, Министерството на транспорта има всички правомощия да го установи. Ако има нередности при назначенията, за това отговаря инспекторатът на всяко едно ведомство. Ако има съмнения за злоупотреба с власт, това е работа на прокуратурата. И така нататък.
Вместо да търсят решение на проблема с институциите, които не работят както трябва, законодателите зрелищно се преструват на всички институции накуп. Вживяването в ролята на ЧК (Черезвичайна комисия) не постига нейния резултат - все пак няма издаване и изпълнение на присъди. Засега. Но има избирателно и публично посочване на лошия. Достатъчно е да те привика подобна комисия, да минеш пред обективите на камерите, а после няма никакво значение дали изобщо имаш нещо общо с конкретния случай.
Комисията за Бисеров и Петното се превърна в най-яркото доказателство за това колко безсилни и вредни са този тип парламентарни занимания. Тази комисия не установи нищо. Публиката не разбра нищо. Пропагандата обаче получи удобен сюжет. А единият от двамата, заради които беше създадена комисията, изобщо не сметна за необходимо да се отзове. Така комисията за Бисеров изобщо не се занимава с Бисеров. И никой не говори за него. Значи все пак има някакъв резултат.
Източник: Дойче веле
