Малко над седмица остана до изборите за Европейски парламент, а чертаенето на триъгълници, квадрати, паралелепипеди, пирамиди, многоъгълници и всякакви геометрични фигури върви с пълна пара.
Предвид безсилието си и страхливостта в пряк дебат да обяснят какво се случва с „Южен поток” и с ЕРП-тата – особено втората тема, заради която всъщност БСП се върна на власт в комплект с ДПС и „Атака”, сега червената пропагандна машина започна да бълва лъжи, по-опашати от всякога.
На преден план днес излезе човек, който беше разобличен като лъжец само преди по-малко от два месеца – Явор Куюмджиев. Тогава, когато го хванаха в пътно нарушение, а той извади вода от милион кладенци, за да се оправдава как е неправомерно спрян. И когато лично бивш шеф на „Пътна полиция” го разобличи, Куюмджиев „забрави” за темата. Говорим за същия човек, който в периода 2007-2009 година беше заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Тройната коалиция и който редовно пред ресорни журналисти се измъкваше от въпроси по енергийни теми с оправданието, че гледал повече икономическото портофолио и не разбирал от енергетика. Сега обаче разбира – и го демонстрира нагледно по сутрешните блокове, по-лошото е, че и като законодател я разбира енергетиката с промени на законите ни така, че да ни докара санкции от Европейския съюз. Същият съюз, в който влязохме по време на управление на БСП – ако толкова не искаха България да е вътре, да бяха спрели процеса.
Куюмджиев най-нагло и безпардонно използва национален ефир, за да прокара за пореден път разделителна линия. Той дели българите на бедни и на богати, на умни и красиви, с внушението че има неумни и некрасиви. Разбира се, прави го с поредната опашата лъжа зад гърба си – как медиите от групата на Икономедиа, видите ли, действат под давлението на Прокопиев, че цената на тока да стане още по-висока. И дума не обелва обаче за финансовото състояние на НЕК, на БЕХ и на всички държавни компании в сектора, чиито пари в по-голямата си част се управляваха от КТБ по справките на служебното правителство. Положението сега вече е променено, казват новите управляващи. Там, по наредба, която това правителство изготви за по-голяма прозрачност и за която сегашното правителство говореше само ако бъде питано от медиите. Да не забравяме, че не всички медии задават неудобни въпроси. Но пък Куюмджиев взе не само българските медии да учи какво е то журналистика, ами и такива като "Шпигел".
Още по-опасно обаче стана разделението в президентската институция. Защото там вицепрезидентът, който по правомощия реално не върши нищо, освен да чака началника си т.е. президента да вземе по някаква причина да оваканти поста, започна да говори. Със сладки думи за обединение. Ние не трябва да се делим, трябва да сме единни, тралала. Трябва да сме единни с онези, които ни лъжат и които гледат да преобърнат националния интерес в своя собствен – чрез медии, чрез банки, чрез лавки, чрез родени с цезарово сечение „нови” партии и коалиции. Трябва да слушкаме „другарката”, да се държим за ръчичка и да си папкаме яденето – като в детската градина. А „другарката” ще ни води към светлото бъдеще – пак за ръчичка. С една подробност – към нечие друго светло бъдеще, не нашето.
За финал оставям всички да помислят защо мейла на Иво Прокопиев с дата 6 май беше изкаран точно в деня, в който ГЕРБ и Реформаторският блок говориха за вота на недоверие и в който ДКЕВР изкара одита с нарушенията на ЕРП-тата. Както и защо Явор Куюмджиев най-нагло излъга, че не е имало кореспонденция с „Южен поток Транспорт”, след като писмата бяха показани от Реформаторския блок заради постановление по Закона за достъп до информация. Защо след като беше изкаран, не беше коментиран в цялост, с цялата кореспонденция, а само в удобен контекст? Защо за всяко нещо от това управление трябва да се стига до позоваване на закон и да се водят дела в съда, за да може да се разбере какво правят експертите от кабинета „Орешарски"? Прокопиев може да е всякакъв, но поне не крие, че Икономедиа е негова собственост и всеки, които чете медиите на групата, го знае. За сметка на Пеевски и сие, които продават медиите си, незнайно колко на брой и кои, дето не били точно техните, на фирма на два-три дни.
