Какво се случва в нормалните държави, когато президентът на страна-членка на НАТО и Европейския съюз категорично изказва мнение в пълен разрез с тяхната позиция? Какво се случва, когато държавен глава повтаря с наслада тезите на друг държавен глава, посочен от ЕС и НАТО като агресор? Какво става (в нормалните страни), когато първият човек в държавата размахва опорки, които са далече от човешките морал и емпатия?
Отговорът е много прост – в нормалните държави срещу такъв президент започва процедура по импийчмънт.
В България обаче не е така.
Питахме се с един политолог в Студио Actualno какво още трябва да направи президентът Румен Радев, за да се сети някоя от парламентарно представените политически сили да поиска импийчмънт?
Отново в студиото се чудехме с един експерт по комуникации и известен публицист защо това все още не е направено. И с нежелание си отговорихме, че може би тогава ще лъснат разни зависимости. И лицемерия.
Объркващо е, затова нека се опитаме да сложим ред.
Проруските изцепки на обитателя на "Дондуков" 2 не са от вчера. Още по време на първия си мандат Радев неведнъж е правил намеци, който откровено всяват у хората страх и недоверие към партньорите ни от ЕС и НАТО. Да си припомним споровете му с ГЕРБ за самолетите F-16, за енергетиката и за санкциите срещу Русия.
Самолетите може да са МиГ или "Грипен", само и само да не са американски и купени от най-влиятелната държава в НАТО. И до ден-днешен президентът не пропуска да захапе изпълнителната власт за тези самолети. Ту колко неоправдано скъпи са, ту как ще закъснеят още и още.
През 2019 г. Румен Радев нарече АЕЦ“Белене“ „неизбежна“. И преди, и при всеки удобен случай президентът апелира да се вземе решение за съдбата на този толкова руски проект. Също негови думи са „Не можем да се откажем от АЕЦ Белене“.
Колкото до санкциите на Европа срещу Русия заради Крим, достатъчно е да напомним как Румен Радев още през 2017 г., по време на визита във Варшава и среща с Анджей Дуда, поиска те да отпаднат. А с днешна дата говори за новите европейски санкции заради Украйна с половин уста. Ако въобще говори.
След тази дълга проруска опашка от изяви, стигаме да важен момент (не до кулминацията, за нея – после).
Все си мислехме, че кулминацията е репликата по време на предизборния дебат миналата година, че Крим е руски.
Не, кулминацията не е една. Много са, те са поантите от последните месеци в мисленето на един човек със зелени чорапи и съветски манталитет. През последните месеци не секнаха изказванията на Радев как в никакъв случай не трябва да помагаме с оръжие на Украйна (нападнатата не само според партньорите ни от ЕС и НАТО страна, а според всеки с една мозъчна гънка и емпатия). Така, според президента ни, ще бъдем въвлечени във война. Не се знаело докога партньорите ни щели да охраняват небето ни (намек, че ще ни изоставят и не може да им се вярва).
Нека да поразсъждаваме: 28 от 30 страни-членки на НАТО помагат с оръжие на Украйна, а нито една не се смята за въвлечена във война с Русия. Всички страни-членки на ЕС приемат санкциите срещу Русия, с изключение на Орбановата Унгария.
Защо тогава нашият президент плаши гаргите и като напоследък си отвори устата оттам се изливат слова, толкова сходни с опорките на Кремъл? Защо всички държавници от страните-членки на НАТО и ЕС осъдиха зверствата на руските сили в Буча и Мариупол, а нашият призова само за „независимо разследване“, „да се установят виновните“. И това при наличието на доказателства, че трагедиите в тези градове не са украинска инсценировка.
Нека сега да се опитаме да поразсъждаваме и върху това защо никоя от политическите сили в парламента не се сети да поиска импийчмънт на Радев. При положение, че всички, с изключение на „Възраждане“, твърдят, че са недоволни от него и от позицията му за Украйна. Нека да кажем още, че спорът не е просто вътрешнополитическа престрелка между Дондуков 1 и 2 и българското Народно събрание. На карта е заложена евроатлантическата принадлежност на България. Войната в Украйна е пиково обстоятелство с етически и политически измерения. Ако не си на страната на очевидната жертва, си на страната на агресора. Ако си на страната на агресора (неутралитетът в случая е мълчалива подкрепа), какъв човек си въобще? И в състояние ли си да работиш за правилния, демократичен и хуманен избор на страната си?
Може би тези въпроси трябва да си зададат политическите сили, които имат правото да поискат отстраняването на Радев, а не го правят. Може би не го правят, защото тогава ще лъснат някои зависимости и лицемерия. Какво прави опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС? Защо не използва този идеален момент да застане срещу най-големия си опонент Румен Радев? Да си припомним само „Мутри, вън!“ Или всичко е било лицемерие?
Какво правят „Продължаваме промяната“ и партньори, които определиха позицията на Радев за Украйна като „позорна“? Казали ли са „А“, за да кажат и „Б“? Или всичко е било лицемерие?
Какво правят евроатлантиците и пролиберали от ДПС? Как биха се определили в такива обстоятелства? Или всичко е било лицемерие?
А какво биха сторили от БСП, чиято лидерка първа нападна Радев след острите му реплики към правителството? Нинова го попита защо хули собствената си рожба, създадена, за да съсипе БСП. Как ще се държи лявата партия, ако бъде поискан импийчмънт на Радев заради позицията за Украйна, която и БСП отстоява? Може би им стига оставането във властта с цената на разтегливото „ще ремонтираме военната техника на Украйна“? И по което сега за срам властниците ни продължават да спорят... Или всичко е едно лицемерие?
Мълчание е обхванало политическите сили по отношение на позицията на държавния глава за Украйна, която, освен че е обидна за всеки български гражданин с ненакърнена ценностна система и необлъчено от руска пропаганда съзнание, ни разграничава от ЕС и НАТО. Накъде всъщност сме тръгнали? Към Евразия, да ни прегърне Путин?
Автор: Спасиана Кирилова
