Докато в България целокупното гражданско общество все още се мъчи с въпросите КОЙ и КОГА, картината в Европейския парламент се оказва по-пъстра и от най-дивите представи на всеки нормален човек.
Тази седмица окончателно трябва да се сформират политическите групи в Европарламента, тъй като на 1 юли новите европейски народни представители ще започнат работа. Какво се случва - ето и сагите, които се въртяха до този момент:
1. Ще стане ли ECR (Европейски консерватори и реформисти) на Дейвид Камерън (вече все по-малко негова, но затова по-късно) трета по големина група, изпреварвайки ALDE (Алианс на либералите и демократите, където влиза ДПС)?
2. Ще успее ли Найджъл Фараж да събере достатъчно държави за групата си EFD (Европа, свобода, демокрация)?
3. Дали ще има група EAF (Европейски Алианс за свобода, European Alliance for Freedom, хаштаг EurAllFreе, мигам на парцали...) около Марин Льо Пен?
4. Ще събере ли Жан-Клод Юнкер достатъчно гласове в Европейския Съвет (в Европарламента после е ясно, че ги има) за шеф на Еврокомисията?
5. Какво се случва вляво?
6. "Принципните" европолитици?
И така по ред на номерата:
1. Камерън загуби катастрофално евроизборите в Обединеното кралство от UKIP на Фарадж (дори торите бяха трети след лейбъристите), губейки 7 от 27-те си места, а ECR като цяло в Европа загуби 12 места. Това, което загуби на изборите, ECR компенсира двойно в кулоарите - в деня на изборите имаха 45 депутати, днес те вече са 68, а могат да станат и повече. Камерън успя "да си върне" на Фараж като привлече три от партиите-членки на EFD (Датската народна партия, истински финландци и Реформистката политическа партия-Холандия). Парадоксално, обаче, най-голямата новоприета група беше на Алтернатива за Германия - нещо, на което Камерън и торите усилено се противопоставиха, защото AfD е най-големият вътрешнополитически враг на Меркел, с която Камерън се опитва да запази добри отношения, но при оспорван вот AfD все пак бяха приети. Там е и "наш'то" момче - Николай Бареков, известен и с прякора си на синоним на презерватив.
2. От друга страна, либералите/центристите в цяла Европа са най-големите губещи на тези избори (най-фрапиращи резултати - във Великобритания либералдемократите от 12 на 1 депутат, в Германия FDP /свободните демократи/ - от 12 депутати на 3, в Италия - от 7 на 0) Отделно либералите от Румъния PNL, които имат цели 6 евродепутати, след изборите обявиха, че "дезертират" към най-голямата европейска партия - ENP (Европейска народна партия). Все пак ALDE успяха да компенсират частично, като нетният им приток след изборите е 8 депутати. Това, обаче, бе с цената на компромиси - приеха двете централистки партии от Испания, с което ядосаха сепаратистките такива (на каталунците и баските), като има слухове, че те се гласят да ги напуснат. За първи път обаче няма да са трета по големина група, тъй като бяха изпреварени от ECR.
2. Фараж - отделно от трите кражби от ECR, Льо Пен пък му "отмъкна" италианската Северна Лига. Така до онзи ден вечерта Фараж беше останал само с четири държави. Говореше се, че литовската "Ред и справедливост" също ще отиде при Льо Пен. Всъщност ударът на Фараж беше, че успя да убеди Движение "Пет звезди" на Бепе Грило от Италия да се присъедини. От своя страна, "Пет звезди", които претендират, че са еколози, убедиха латвийската евродепутатка от Съюза на зелените и фермерите да се откаже от ALDE, където вече беше обявила, че се присъединява и в последния момент да избере EFD. Бройката до седем държави беше запълнена от Шведските демократи и, каква ирония, от "ренегатката" от Националния фронт на Льо Пен - Жоел Бержерон. Групата представлява своеобразен политически миш-маш, като се бори за званието най-голям такъв с ECR.
3. До момента EAF няма група. След сформирането на тази на EFD и вариантите пред тях не са много. Освен тези, които преди изборите бяха обявили, че се обединяват (Льо Пен, Вилдерс, Фламандският интерес и Австрийската партия на свободата), Северната лига напусна Фараж заради тях, а вчера се присъедини и Полският конгрес на новата десница. Проблемът е, че седма държава не се очертава (бел. ред - до онзи ден), тъй като от "неприсъединените" остават откровените неонацисти от Националдемократическата партия на Германия, "Йобик" от Унгария и "Златна Зора" от Гърция, с които Льо Пен отдавна обяви, че няма да преговаря, немската Die Partei, която е там открито за сеир и няма никакво намерение да се обединява с Льо Пен и "другото наше момче" Джамбазки, който, откровено казано, ще е много на място в горепосочената компания, но не е ясно дали коалиционното споразумение (гласно и негласно) с Бареков го позволява. Също и северноирландската лоялистка DUP е свободна, но доколкото знам те или ще си останат независими, или ще отидат при Фараж. Другите опции са отделни депутати (от страна, която не е между посочените шест) да дезертират от някоя друга група.
4. Изборът на председател на Европейската комисия - за пръв път основните политически партии в Европа обявиха кандидати за поста и идеята беше, че гласувайки за определено партийно семейство, гласуваш и за кандидата. ENP спечели, като правомерното и логично нещо е Юнкер да бъде предложен и избран. Камерън обаче, с оглед на резултата на UKIP, реши да се прави на мъж, макар на всички да е ясно кой има по-големи топки между него и Меркел и да се опитва да саботира този процес. Официално аргументите му са, че Юнкер е най-големият федералист от всички възможни федералисти, а резултатите от изборите са показали значително нарастващ евроскептицизъм сред избирателите. Отделно британският премиер почти директно заплаши, че ако бъде избран Юнкер "ще му бъде много трудно да удържи британците да не гласуват ЗА излизане от ЕС". Неофициални източници казаха, че Ангела също не е въодушевена от кандидатурата на Юнкер, но пресата и общественото мнение в Германия светкавично реагираха, че ако не бъде подкрепен Юнкер, това е антидемократично, против волята на избирателя. Меркел изчака няколко дни, гребаха в една лодка в Швеция заедно с шведския и холандския премиер, и после отговори, че "е казала ясно, че застава зад Юнкер, а също е подчертала, че е важно да се действа в рамките на Европейския дух с главно Е, а заплахите не могат да бъдат част от този дух." Горното се превежда от дипломатичен немски на английски горе-долу така: "You have pissed me off, Davy boy, so careful now" (бел. ред. - Вбеси ме, Дейви, моето момче, затова внимавай). Камерън обеща на гласоподавателите си във Великобритания да работи за реформи, за по-малко Европа, по-малко Брюксел, дефедерализация. Идеята му беше Меркел да му е основен съюзник в това начинание. С позицията си за Юнкер, както и с приемането на AfD в ECR, той никак не си помага. Юнкер най-вероятно ще бъде избран (ако не е той, ще е Шулц или Верховстад - Камерън да си избере кой е най-големият Такъв от торбата с Онакъви).
5. Какво се случва вляво? ПЕС завърши "нула на нула", което си е загуба. Левицата спечели доста позиции - най-вече благодарение на Ципрас, Зелените са назад.
6. За "принципите" на европолитиците - да видим:
- ECR прие датчаните и финландците, за които преди 5 години критикуваше Фараж, че са крайнодесни и неприемливи партньори. Няколко от техните евродепутати имат присъди за т.нар. "език на омразата" - предимно срещу мюсюлманската общност. О, каква ирония - и новоизбраният председател на групата на ECR, и кандидатът им за зам-председател на Европарламента са мюсюлмани. Реформистката партия от Холандия са протестантски фундаменталисти - фундаменталисти дотам, че отричат правото на жените да гласуват. Поляците, които отдавна са там и са едни от създателите и стълбове на групата, не са по-добри. Отделно, имайки предвид, че лидер им е Качински, са отявлени противници на режима в Русия, което може да се каже и за чешките партньори, а и за торите, докато AfD от Германия наскоро заяви подкрепата си за Путин, за анексирането на Крим и т.н. За икономически принципи по-добре да не започваме - от неолиберални като торите и AfD, през лявопротекционистки на финландците и пр. Като добавим и Бареков - положението е истинска манджа с грозде.
- Фараж критикува Националния фронт, че са "крайнодесни" и не би се съюзил с тях, но приема от немайкъде Шведските демократи, на които един от основателите е бил член на Waffen-SS и допреди 10 години се разхождаха с нацистки униформи и други подобни мили факти. Отделно икономическата му платформа е либертарианска - много популярно изказване на Фараж е, че ако Тачър е била по-млада е щяла да e основател/член на UKIP, а се сдружава с Бепе Грило, чиято основна точка в платформата - една от 5-те звезди, е одържавяване на водните ресурси, строги екологични регулации като цяло и т.н.
- В EAF са събрани Националният фронт, които до скоро бяха отявлени антисемити, но икономическата им платформа е доста лява, с холандците и фламандците, които са твърдо про-Израел, полският лидер Корвин Микке, който е абсолютно луд, съчетавайки краен икономически либертарианизъм с антисемитизъм, женомразство и прочие "убавини". Лидерът на Северната лига, Салвини, е комунист, същевременно сепаратист, донякъде расист - изобщо - нЕма такъв политик. Обединяващото е, че май всички са фенове на Путин.
- Като добавим, че "големите батковци" - ENP, PES, ALDE (екс-Батко) - години наред толерират Берлусконита, Борисовци, Станишевци (с уговорката, че считам Станишев за стандартно корумпиран европейски политик - нещо като Хелмут Кол или Шрьодер - т.е. напълно приемлив е за "европейците" в сравнение с другите примери), Догановци, само защото им носят гласове, положението е "lasciate ogne speranza voi ch'intrate..."
А ние тук можем да си продължаваме разсъжденията по фундаменталния въпрос "КОЙ?"...
Автор: MCStranger
