Слизането на Георги Първанов с три-четири нива надолу като партиен функционер, кандидат-депутат или нещо друго е отстъпление от принципите на държавността. Отстъпление от голямата политика, в която той беше довчера.
Това беше един нов опит, може би последен Георги Първанов да се легитимира в лявото пространство по най-скоростния начин. Още повече, че Първанов елементаризира състоянието на партията. БСП днес е коренно променена и олигархията даде своите "плодове" за днешното й състояние. В случая Първанов чакаше разбиране, но не усети, че влезе в огромна клопка, която парира ад хок и перспективата му като друг тип политически лидер.
Партията днес не е готова да приеме Първанов заради вътрешните си проблеми и липсата на стратегическа кауза. Това състояние според мен е добро за лявото пространство, защото сега мислещите, които споделят левите ценности, ще бъдат далеч по-организирани да разберат същностната социалдемокрация. Например, на конгреса се чуха някои изказвания, че видите ли дясната социалдемокрация била пречка за развитието на БСП.
Това изречение говори, че има група партийци в БСП, които са замръзнали в исторически план още в 1919 г., когато подобни размишления и стилистика е използвана като оценка към меншевиките. Жалко, че в БСП 100 години след истинската лява същностна социалдемокрация има хора, които не могат да я разпознаят.
Първанов допусна много автоголове при политическото си израстване, но най-големият му е, че бе въвлечен много умело да реанимира живковизма. Днес тези факти и обстоятелства са достатъчно добре осъзнати от Първанов, но е вече много късно, защото партията за последните десет години промени изцяло своето кредо.
Промени смисъла и съдържанието на промяната като преход и легитимира най-грубата кастова система в страната. Манталитетът на Първанов тогава му попречи да прозре лошата и тягостна перспектива пред БСП. И днес само с една унизителна и оправдаващо го реч той не може да върне назад старото статукво. Той нито може да се върне в Лесидрен, нито в Солун, нито на онези големи национални позиции, а може да отиде само при хитростта на Румен Петков и компания, за да търси другото "Аз", което не бива да прави.
За историята Първанов е достатъчно легендиран. Той е българският президент и слизането му с три-четири нива надолу като партиен функционер, кандидат-депутат или нещо друго е отстъпление от принципите на държавността. Отстъпление от голямата политика, в която той беше довчера.
Кольо Парамов/БГНЕС
----------
Кольо Парамов е лидер на партия "Обединена социалдемокрация". Той е икономист, бивш депутат в 36 ОНС /1991-1994/, работи в БНБ като главен ревизор от 1995 до 1997 г.
