В критични ситуации си проличава колко струваш. Тази максима може да ви я каже всеки учител, всеки експерт в области, в които често се изискват бързи решения, от които зависи живот.
Такава ситуация възникна днес рано сутринта възникна в Лясковец. И тя даде отражение и върху парламента. Точно когато се очакваше вътрешният министър Цветлин Йовчев да хвърли повече светлина върху това как един потенциално луд за малко да стреля по деца, защо полицай загуби живота си, а други двама бяха тежко ранени, на трибуната излезе Лютви Местан. И оттам той си позволи да окаже директен натиск върху съдебната ни система.
Местан заяви в прав текст, че пускането под домашен арест на Енимехмедов е несправедливо и единствената надежда се крие в намерението на прокуратурата да протестира решението. И добави, че протестира срещу облечената в съдебни тоги демагогия (цитатът не е буквален). Не пропусна и да внуши как срещу Ахмед Доган е стреляно само защото се е казвал Ахмед. С което буквално минути след призива на президента към депутатите и политиците да се вземат в ръце и да не оказват натиск на съдебната система Местан „сра на метенето”, оказвайки пряк натиск на "независимата съдебна система на България".
Последва и излизане на трибуната на Волен Сидеров, който разясни защо референдумът за статута на Крим е важен и как Великите сили като си играят, страда България. "Дневният ред" продължи с изявление от страна на ГЕРБ за Общата селскостопанска политика (ОСП) относно твърденията на Лютви Местан през тази седмица за директните субсидии за земеделците.
Че хората, управляващи в България в момента и по принцип, са напълно загубили връзка с реалността, вече е кристално ясно. При развиваща се криза, при ситуация, в която един луд се е барикадирал в къща с четири пушки и поставя под опасност живота на български полицаи, на български граждани, да се дава приоритет на теми като работата на съдебната система, да се говори за Украйна, „световния жандарм” САЩ и „империята на злото”, вместо да говори вътрешният министър, е повече от лудост. Може би в Лясковец трябваше да застрелят още някой, едно-две деца например, та да се сетят от парламента да дадат думата на Йовчев.
Темите за Енимехмедов, за Украйна и ОСП са важни, но не и кризисни. Те можеха да изчакат един час – светът нямаше да свърши. Вместо това в Лясковец дори успяха да обезвредят Петко Савов Петков, преди Йовчев да каже как така някакъв чичко в близка до пенсионната възраст застреля обучен полицай от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ). Но така е - вътрешният министър си стоеше и си чакаше, както България чака кризата „политици и депутати” да си се реши сама.
