Гузният Станишев, който свика в София митинг на властта в подкрепа на властта срещу противниците на властта, управляваща с помощта на фашизоиди, заговори за опасност от … фашизъм.
Фашизоидите нямат нищо против, макар да бяха ядосани, когато ги наричаше фашизоиди.
Брой: 145 | Дата: 2006-04-03
Автор: в. Атака
„…г-н Станишев нарече АТАКА “фашизоидна партия”…”
Станишев е рожба на мутиралия сталинизъм и с днешния си "компромис" с фашизоидите се връща към общите социалистически корени на кафявия и червения тоталитаризъм.
Сталин нарежда комунистите по света да говорят обобщаващо за "фашизъм", какъвто има в Италия, за да не се употребява неудобния за съветския социализъм германски конкретен еквивалент "националсоциализъм". Поради което и до днес следовниците на сталинизма, при всичките им мутации, се правят на антифашисти - но само тогава, когато това им изнася.
Сталин сключва пакт с Хитлер през август 1939-та година и пропагандата в СССР "забравя" на мига словесната война срещу испанския фашизъм и германските му помагачи, които малко преди това заедно побеждават на терена на гражданската война в Испания.
Нещо повече, в СССР по заводи и колхози плъзват партийни агитатори, които започват да убеждават смаяните труженици, че в Германия на власт са всъщност другари по оръжие, работници и селяни, като в СССР. Германските другари по оръжие скоро започват да прииждат в СССР за общи военни учения – особено в танковите, артилерийските и военновъздушните полигони.
В микросредата на Станишев и компания се случи нещо подобно по отношение на "Атака", която е по-вярна Кремъл и от проруската БСП. Станишев сключи пакт за ненападение със своето по-дребно подобие Сидеров в изпълнение на указанията на Москва.
Както българските комунисти млъкват и "проспиват" прогерманския завой на България в онзи период, преди Хитлер да надхитри в началната фаза на войната своя тоталитарен побратим Сталин, така и Станишев, оказал се начело на днешния вариант на социалдемократизирания Коминтерн (да ме прощават от ПЕС, но си го изпросиха с избора на такъв другар начело), се съюзява "тактически" с фашизоидите. Заради властта.
Станишев и компания са наследници и на традицията на уж отречения от тях, сваления от Станишев-баща и компания Тодор Живков, който организира невиждан за онова време протестен митинг в края на пролетта на 1989-та година.
Подчертавам - протестен. Не е е същото, като манифестациите във възхвала на комунизма и любимия окупатор СССР. Митингът беше пълна пародия на "гражданско" поведение срещу правата и свободите на български граждани, срещу които бяха мобилизирани от държавната власт други български граждани. И тогава началниците на държавата вярваха, че "размерът има значение".
Живков и компания спретнаха протестен митинг във възхвала на несправедливостта, каквато беше проявена с насилственото отнемане на права и свободи на български граждани, принуждавани с бой, куршуми, репресии и заплахи да си сменят бащините имена.
Беше митинг на властта във възхвала на властта и правилната й линия. Силните на деня протестираха срещу слабите в подкрепа на силните на деня, обгрижвани от държавната машина.
Гневът на протеста беше насочен формално срещу Турция, която се беше видяла в чудо да посреща стотици хиляди прогонени от България бежанци. На практика обаче машината на властта мачкаше с онзи протест слабите, битите, унижените, несправедливо обидените български граждани, от които днес се очаква да подкрепят общия митинг на ДПС и БСП във възхвала на общата им власт.
През лятото на 1989-та година бяха впрегнати всички сили на властта да доказва колко е правилна политиката й. От границата с Турция предаваше патетични репортажи в този смисъл самият Иван Гарелов - не някакъв си репортер, а шеф на могъщата редакция Международна информация в държавната телевизия и наместник на ДС по всякакви линии там (както се изясни напоследък).
При смяната на режима Гарелов се извини за "грешката" (и дори на моя милост се извини с пощенска картичка за това, че е забранил да се появявам на екран заради искането ми Живков да подаде оставка), но днес той отново е на страната на държавната пропаганда, наричайки будните български студенти "хунвейбини".
Говорителят на БСП Антон Кутев обаче му опонира задочно в омаскаряването: младежите били всъщност десни болшевики.
Не могат да се разберат помежду си тези другари в оплюването: фашисти ли настъпват, десни болшевики ли или крайно леви хунвейбини чукат на портата като Ханибал на обсадената от няколкостотин страховити студенти, срещу които са хвърлени легионите на партията?
Или вкупом, изказвайки се поотделно, признават, че китайски хунвейбин, руски болшевик и германски фашист е едно и също?
Би било пречистващо признание това прозрение за удобно незрящите, ако си стиснат ръцете в този разнобой на паникьосаната официална пропаганда.
Толкова ли е трудно да седнат на една правоъгълна (начело на която винаги седят правоимащите в йерархията), бетонна, като конструкциите в мозъка им, маса и да си уеднаквят опорните точки, за да не объркват горките кандидати за държавна работа, към чиято подкупност апелират за митингаджийска подкрепа?
Митингът на силните днес, какъвто беше онзи по време на „възродителния процес”, при който мнозинството мачка с демонстрация на многотия малцинството, ще се превърне в тяхна слабост.
Само слабоумните и слабопаметните (за сгромолясването на онзи режим) не искат да го признаят заради властта, която обаче ще им приседне.
Но това си е тяхно право, с което провокират повторението на историята.
Автор: Иво Инджев