За поредния провал на десницата да представи реформаторски настроеният електорат, изнесъл на гърба си протестите срещу правителството Орешарски и тръбял 404 дни срещу мафотското статуково, имат вина страшно много хора. Виновни са партийните ръководства на плеядата незначителни партийки, пълни с незначителни и недалновидни личности с голямо его и силно повреден морален компас. Последната причина е всъщност ключът към краха, който ще продължава за вечни времена, ако в това пространство първо не се реформират самите лидери и ръководства. Обаче, всички отговори към настоящето се намират в миналото. Макар, че много попарени хора от днешното политическо пространство тръбят "дайте да не се ровим в миналото и дайте да гледаме напред,” аз държа да поровя в близкото минало, за да представя нагледно как действия на отделни незначителни личности, точно хората, които тръбяха да са най-големите водачи на реформаторското движение, се оказаха с капацитет на некадърни фокусници.
Имаше един-единствен момент в близкото минало, който е ключът и отговорът към всичко, което последва днес – а именно саботажът на ГЕРБ на съдебната реформа в края на 2015 година и поведението на отделните реформаторски групировки и личности в последствие. Когато стана ясно, че ГЕРБ нямат намерение да правят никакви, ама никакви сериозни реформи, Христо Иванов подаде оставка като министър на правосъдието и групата на ДСБ демонстративно напусна управляващата коалиция. Това се възприе, поне от една част от обществото, като изненадващо достоен жест за български политици. Реформаторската общност затаи дъх в очакване на останалите партии от коалицията да напуснат властта и да излязат в опозиция. Това беше ключовият момент, в който една прогресивна формация би казала – "ние няма да правим повече компромиси с програмата си и електората си."
Ключовият фактор, ключовата персона в това историческо решение беше Меглена Кунева, председтел на ДБГ – една от двете най-големи партии в блока. След като ДСБ излезе, от Кунева зависеше дали да вдигне хората си и да напусне управляващата коалиция с достойнството на политик, който е в служба на гражданите. Ако тя беше направила историческото морално решение да загърби постовете и облагите от една безпринципта власт и бе излязла с партията си от правителството с вдигната глава, политическият релеф днес би бил много по-различен и към по-добро.
Ако РБ беше напуснал властта, предсрочните избори биха били неизбежни. Нямаше да я има безкрайната агония на нефункциониращото куцо правителство месеци наред. В резултат на отказа от властта, рейтингът на РБ би скочил неимоверно и на следващите предсрочни избори би могъл да бъде удвоен. Същите тези хора биха могли да се върнат в парламента и властта много по-силни, с много повече авторитет и уважение от обществото. Тези хора биха могли да предприемат реални дейстсвия за реални реформи и борба срещу корупцията, защото биха имали подкрепата на голяма част от избирателите. Те наистина имаха шанс да променят системата, защото енергията в обществото не беше малка.
Но Кунева, в синхрон с незавидния си публичен имидж на безпринципен комформист, каза "НЕ". Това "не" реши съдбата на Реформаторския блок и неговия електорат. Това "не" уби енергията на протестърското движение. Това "не" предопредели съдбата на президентските избори за кандидата на РБ . Това "не" до голяма степен предопредели съдбата и на последните парламентарни избори.
Отвратените хора от РБ и безринципното поведение на остатъците му, които до последно висяха, хванати за властта, обърнаха гръб завинаги на тази формация и презрително я нарекоха РБ2. Ако не беше това "не", нямаше да има нужда от появата на "Да, България", нямаше да има нужда и от "Нова република", с която да си преразпределят осиротелия реформаторски електорат. И пейзажът на днешния парламент би бил много по-обещаващ.
Няма да влизам в подробности относто безбройните интриги и дребни сметки на дребни хора, участвали в този волен или неволен заговор за ритуалното убийство на 400-хиляден електорат. Разбира се, за това убийство допринесоха и последвалите две нови формации – "Да, България" и "Нова република", чието неявяване заедно на изборите тотално бетонира статуковото, срещу което гражданите протестираха 404 дни. Но този текст е за близкото минало и поуките от него - как едно егоистично решение, на един егоистичен политик превърна реформаторския ландшафт в изгорена земя. И всичко това за какво? За още няколко месеца във властта? За тотално загубена репутация и възможност за възстановяване на политическия авторитет? И сега същият този политик има цинизма да говори отново за обединение на дясното, което беше провалено по най-безотговорния начин с това съдбовно "не". Смешен плач!
Автор: Татяна Кристи
