По-старите читатели вероятно помнят трепета, който предизвикваха чуждите пари по времето на соца. Помнят сигурно и как купил полагащите се бонове за бензин, членът на туринг клуба напълваше колата със суджуци и консерви и тръгваше на пътешествие, молейки се да не му се развали нещо по пътя, та да се отвори харч. А ние, момчетата от махалата, взимахме назаем един долар за показване на входа и се пренасяхме в приказното западно царство, наречено „Кореком“.
Но валутата си беше и страшна - защото можеха да те попитат откъде я имаш и да ти се случат разни лоши неща. Тъкмо забраната обаче я правеше още по-примамлива. И когато режимът падна, неслучайно отвсякъде избликнаха мечти в зелено (заради зеления цвят на долара).
Обидата
Припомням всичко това в опит да разбера защо новите пропагандни страхове от еврото работят така успешно. В Германия те бяха свързани с нежеланието на мощната дойче марка да крепи бедните южни роднини. Във Франция се тюхкаха повече на символическа тема - окайваха интелектуалците от банкнотите, Мариана и петела, години наред продължаваха да изчисляват цените във франкове. Но лошите спомени за следвоенната инфлация на гордата, но нестабилна родна валута накрая си казаха думата. На други места водещ бе страхът, че злонамерени търговци ще използват момента да увеличат цените. Макар здравият разум да подсказва, че в пазарното стопанство търговците увеличават цените и без повод, стига да има кой да плаща. В крайна сметка се оказа, че увеличението е незначително и дебатите се насочиха към по-важни теми.
Последният аргумент се върти и из българските сайтове, но според мен водещият мотив е не толкова икономически - проблемът е накърнената национална чест. Защото гледай сега: ако днес взимам 1000 лева, представяш ли си колко унизително ще бъде утре заплатата ми да стане 500 евро. Обидата е в това, че ще лъсне огромното неравенство между нас и западняците. Левът все пак създава илюзията, че живеем в различна вселена и затова нещата не могат да се сравняват. Ако въведем разплащане с неконвертируеми буци сол, ще бъдем още по-защитени символически, нали така?
Някъде дълбоко в себе си българинът все още дели парите на наши и техни. Вече години той може да обръща парите си в евро или каквото друго пожелае, но невидимата граница не иска и не иска да изчезне. А и всеки ден някой му повтаря, че ЕС ей сега ще се разпадне - и тогава какво правим? Има и друго: с парите вече неведнъж са го премятали - комунистите на няколко пъти му обираха спестяванията с обмяна на курса, после дойде хиперинфлацията от 1990-те, а сега - евро. Вековната Андрешковска подозрителност го кара да мисли, че някой пак иска да го преметне. И колкото по-далеч е този тъмен субект, толкова по-опасна е работата.
Невежество и комплекси
Станното е, че всъщност никой в България не вярва в силата на нашия суверенен лев. Самонадеяните сравнения с английския паунд или швейцарския франк, които си били много добре извън еврото, издават единствено невежество и комплекси - къде сме ние, къде са тези стари и мощни валути. Много добре знаем какво ще стане, ако се отвържем от валутния борд и тръгнем да плаваме в откритото валутно море.
В същото време изобщо не вярваме на експертите, които ни обясняват, че еврото ще донесе стабилност и ниски лихви. А и евро-туристите, на които разчитаме, никак не обичат да обменят пари при кратки пътувания. Но колкото повече разумни аргументи ни дават, толкова повече се настройваме против еврото. Защото сме убедени, че експертите - добре платени, неразбираемо говорещи - са част от големия заговор: да ни вкарат насила в общата валута и да ни ограбят мускалчетата розово масло. Ако четеш форумите, самото ни влизане в ЕС е такова коварство - не ние сме се борили с всички сили да ни приемат, а те ни били подмамили, за да ни изсмучат работната ръка. Националното самочувствие трябва да е много тежко увредено, ако му се налага да прибягва до такива хитрости.
Да помислим и за това
И понеже настроенията против еврото най-често се вихрят из русофилските среди, ще предложа на експертите един геополитически аргумент. Еврото се опитва да стане алтернатива на долара като световна валута. Защо е важно това ли? Защото чрез долара САЩ осъществяват световно господство, товарят планетата с дълга си, налагат санкции на страни, които извършват доларови операции, забранени от Вашингтон. В този смисъл битката за еврото е битка за еманципация на нашия континент. Хайде сега да видим какво ще отговорят критиците.
Автор: Ивайло Дичев за DW
