В сряда, 23 ноември, Европейският парламент прие незаконодателна резолюция, с която за пръв път си позволи да назовава конкретни медии, които се използват от Русия за "враждебна пропаганда" срещу Европейския съюз. Според резолюцията пропагандата се прави с цел "изопачаване на истината, предизвикване на съмнение, провокиране на стратегически разрив между Европейския съюз и неговите северноамерикански партньори, парализиране на процеса на вземане на решения, дискредитиране на институциите на ЕС и насаждане на страх и несигурност сред гражданите на ЕС" (бел. ред. – точка 1). "По отношение на Руската федерация - ситуацията сега е ясна. След анексирането на Крим и агресивните й действия в източната част на Украйна, повечето държави вече са напълно наясно с използваните от нея методи за дезинформация и манипулация", заяви докладчикът по резолюцията – евродепутатът от Полша Анна Фортуга.
Резолюцията на ЕП се състои от общо 59 точки, като тонът залага на това, че всички страни-членки на ЕС трябва да осъзнаят ситуацията на "хибридна война" и че в някои страни-членки, без да се споменават имена, има сериозни проблеми с независимостта на медиите (бел. ред. – точка 32). За борба с пропагандата ЕП призовава членовете на ЕС "да предоставят на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация „The Disinformation Digest“ и „The Disinformation Review“ с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни" (бел. ред. – точка 38).
При всички тези обяснения и сочене с пръст кой и как "погазва" евроатлантическите ценности, няма как да не направи впечатление точка 40 от резолюцията. Ето го и пълният ѝ текст: "Независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания".
Текстът е изключително завъртян, но навява крайно неприятни мисли. Защото той намеква за цензура т.е. към ограничаване на свободата на словото. Критиката към ЕС не е обезателно пропаганда, но според това кой критикува и какво точно критикува, по-добре не му вярвайте. Вменява се изключителност – щом някой е свързан поради някаква причина с Русия или подкрепя дадена руска политика, а такава винаги може да се намери, то думите му трябва да се поставят под съмнение, независимо от същността и контекста им! Предпоставя се предварително, че независимо от контекста трябва да се съмняваме, което е абсурдно поради една проста причина – точно причините водят към следствието, а не обратното! Именно "обратното" се налага като масова политика на действие от такива като Владимир Путин, но това не означава, че всеки път е така – зависи от контекста!
В България от няколко години насам е модерно политиците да говорят за "евроатлантически ценности" – като еманация на човешките достижения за свобода и върховенство на закона. Ако обаче попитате повечето от тях кои са тези ценности и на какво са базирани, не съм убеден колко ще могат да ви отговорят. В основата на евроатлантизма е Атлантическата харта, подписана на 14 август, 1941 година от САЩ и Великобритания т.е. в разгара на Втората световна война, когато Великобритания и САЩ са в ролята на потърпевши от агресия – може би единственият такъв период в човешката история! Точка първа от хартата гласи: "САЩ и Великобритания не се стремят към териториални или други завоевания". Точка осем пък казва: "САЩ и Великобритания смятат, че всички държави в света трябва де се откажат от използуването на сила по съображения от реалистичен и духовен характер, тъй като никакъв бъдещ мир не може да бъде запазен, ако държавите, които заплашват или могат да заплашват с агресия извън границите си, продължават да използват сухопътните, морските и въздушните си въоръжени сили".
Колко вярно е това в контекста на 2016 година специално за САЩ? Дали не е минимум колкото е вярно за Путинова Русия? И ако е така, тогава с текстове като точка 40 от резолюцията на ЕП не тръгваме ли по път, който уж трябваше да е изоставен – ловът на вещици? Резолюцията на Европейския парламент няма законодателна сила, но е факт, че Европейският съюз върви по пътя "гасим огъня с огън". Достатъчно е да погледнем точка 26 от гласуваната преди по-малко от седмица резолюция: "Необходими са повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС".
Когато свободата на медиите се осигурява с държавна подкрепа, то това е най-краткият път към превръщането на медиите в рупор на една безкритична гледна точка. Инструментите на ЕС за финансиране ВИНАГИ са свръзани с постигане на конкретно заложени цели, с изпълнение на индикатори – всеки, занимавал се с европроекти, добре го знае. А свободата на словото е нещо, което не се поддава лесно на измерване. При думите невинаги 2+2=4. Затова най-добрият път е критичността – да знаеш, че на света съществува пропаганда, но и да знаеш, че не Путин я е измислил. Да ти стигне акъла да разбереш, че когато Путин казва нещо, това не е всеки път само и единствено пропаганда, а когато Обама/Тръмп/Меркел/Юнкер кажат нещо, това не всеки път е само и единствено ценност. Само тогава и единствено тогава можем да намираме общото в интересите си – това общо, заради което уж беше създаден Европейският съюз!
Автор: Ивайло Ачев
