Това е коментар съвсем накратко за апартаментните афери от последните дни, които живо ни занимават. Знам, разбирам, че пренасищането на темата с всевъзможни отпратки в една или друга посока отдавна ни предизвика нарочно да изпуснем фокуса. Подобен скандал обаче представлява еманация на тоталната бездна, която разделя нормалните хора от политиците. А в нея винаги има място за сгромолясването на още един "гейт", присвоил цялото публично пространство с факти, обяснения и недотам ловки измъквания.
Това обаче е и коментар (вече малко по-надълго) за присвояването като начин за печелене на избори. И веднага бързам да отклоня посоката, в която поемат вероятно мислите ви. Да, става дума за присвояване “по нашенски”, тоест по балкански, но не у нас, а край Босфора.
В контекста на местните избори в Турция, от няколко дни официална Анкара говори на висок тон за своего рода придобиване. На културна история. Без да цепи басма на никого, турският президент Реджеп Тайип Ердоган тръшна на тезгяха позабравената тема за статута на един от най-големите образци на христянското и византийското изкуство - "Света София".
В настоящия си вид църквата е завършена през 537 г. по времето на император Юстиниан I. Близо 900 г. това е най-блестящият храм за християните по целия свят. Присвоена и акумулирана от османците след падането на Константинопол през 1453 г., "Света София" се превръща в ярък изразител на исляма за период от около 500 г. И още: сградата отново е усвоена от секуларна Турция, която я прави музей през 1935 г.
Тази ретроспекция е нужна не за да се убеждаваме колко значима историческа стойност притежава това бижу на Босфора за човечеството, а за да проследим пътя, по който се придобиват културни ценности - било то за цивилизационни или за чисто политически цели.
Настоящият ход на Ердоган идеално пасва на концепцията му “Да направим Турция велика отново”. Тъкмо в духа на предизборния лозунг на Тръмп за САЩ, който се сгромоляса много бързо след края на вота. Заигравката със “Света София” бе разчетена като яростна провокация и от Вашингтон, и от Атина. А Ердоган употребява натоварен с дълбока символика музей като удар срещу други присвоявания: веднъж, това на САЩ да се меси в работите на Израел за статута на Йерусалим и Голанските възвишения и втори път - прословутата гръцка гордост, присвоила си в много отношения (а и не без право) историческите заслуги за израстването на Европа.
А сега добавете и атмосферата около местния вот в Турция, който бе тест за устойчивостта на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Веднага става ясно, че употребяването и присвояването на миналото служи само за да се разбият неудобните устои на днешния ден. И това действа кратко, ала разрушително! Като същински "гейт", но по български.
Автор: Румен Скрински
