"Добрата" новина от вчерашната поредна "ювелирна" акция на МВР е, че жертвите не бяха много повече. Защото опасността да се стигне до кървава баня беше съвсем реална, а причината за това е, че МВР не си е извлякло никакви поуки от предишни подобни грандиозни провали.
На практика цялата държавна машина, за която се харчат годишно милиарди, не може да се справи с една елементарна ситуация с психично проблемен социопат. Как тогава да разчиташ, че тя ще опази здравето, живота или имуществото на гражданите или ще се изправи срещу най-опасни терористи?
Екшънът в Лясковец е прекрасна илюстрация за мижавия капацитет на МВР да планира и да изпълнява операции. Засега няма логично обяснение защо при психично болния стрелец Петко Петков не са пратени психиатри и психолози, а тежковъоръжени маскирани полицаи.
Във всички книжки пише, че при подобни ситуации първо се работи с близките, съседите, приятелите на опасния за обществото човек. Стрелецът има изработен ясен психологически профил от МВР още през 2012 г., на два пъти спецакции с участието на барети се отменят точно по съвет на психолозите, които се опасяват, че Петков може да вземе майка си за заложник.
Защо за трети път МВР упорито решава да пристъпи към насилственото извеждане на Петков не е ясно? Както и не е ясно защо операцията започва, без да е евакуирана сградата, която ще се атакува? Живеещите там няколко часа трепереха на тавана, докато баретите успеят да се справят с развилнелия се стрелец. Изобщо не е ясно какво е състоянието на майка му, която пък е била заложник в жилището.
Защо акцията срещу човек, който се дразни от шум и който трябва да бъде изненадан, стартира с викове "Полиция! Предай се!" в ранни зори. Защо уж обучени барети се доверяват на обещанието на лабилния стрелец, че ще се предаде, и доброволно стават "пушечно месо"? Какъв изобщо е тренингът им да действат в подобна ситуация?
Има още множество въпроси, които показват, че или става дума за прекалена самонадеяност, или за обикновено безхаберие и глупост. Вътрешният министър Цветлин Йовчев обясни, че Славов е имал законно разрешително за оръжие, което е изтекло през 2012 г. И оттогава МВР прави опит да влезе в жилището и да му вземе оръжейния арсенал, състоящ се от няколко пушки и карабини. Как така две години силовото ведомство не намира начин да се справи с този човек? И на практика рискува живота на десетки граждани - съседи и деца от близкото училище.
Това пълно безхаберие е родило и пълни абсурди. Като например обстоятелството, че през 2012 г. прокуратурата е поискала от съда принудително лечение на Петков на основание множество негови жалби срещу съседи с мнение, че той е опасен и за себе си, и за околните.
Съдът постановил неговото принудително довеждане, но цели два месеца прокуратурата и МВР не успели да го докарат в съдебна зала. И магистратите прекратили делото за принудителното лечение. Или казано простичко, всички знаели за какво става дума, но вдигнали ръце и отказали да се занимават.
Или действията на директора на училището - след като получил няколко заплашителни писма от психично болния, сигнализирал полицията, а тя не предприела нищо, той накарал децата да подпишат декларации, че са предупредени да не играят на игрището на училището. Защото Петков заплашвал да стреля по учениците, които били шумни и му пречели. Дали тази декларация щеше да успокои съвестта му, ако непослушни деца бяха станали жертва?
Въпреки двегодишното размотаване самата акция срещу Петков пък е спретната набързо. По обясненията на Цветлин Йовчев директорът подал писмено оплакване до МВР на 12 март, а операцията е подготвена и осъществена на 14 март. Т.е. само за ден и половина е била спретната иначе една сложна операция - с барети, инструктажи с психолози, планове за проникване... И тази самонадеяност беше тежко наказана - с един загинал и трима ранени, единият от които много тежко.
Затова всички по веригата трябва да си понесат отговорността. Нещо, което не е сигурно, че ще се случи, като се има предвид близката история.
Сегашната кървава драма с уж елитни и обучени полицаи изобщо не е първата. През 1993 г. двама полицаи от звеното за борба с наркотиците в СДВР бяха застреляни при проникване в апартамент в столичния квартал "Надежда". Трети техен колега беше тежко ранен.
През януари 1994 г. при друга също толкова "ювелирна" операция в кв. "Белите брези" в София бяха застреляни други двама от баретите - подп. Марин Чанев, зам.-командир на отряда и гл. серж. Георги Георгиев. Те бяха убити при необяснима и до момента операция от свои колеги от тогавашното специализирано звено за борба с масовите безредици към СДВР.
През 1996 г. други трима елитни служители на МВР бяха застреляни като кучета при операция в столичния квартал "Люлин". И тогавашният вътрешен министър - покойният вече Любомир Начев, си отиде от поста не заради тежкия професионален провал, а защото се оказа, че празнува същата вечер с някакви миски.
Равносметката показва, че всички "ювелирни" операции са дело на някакви самонадеяни шефове от МВР и приключват с жертви. Сигурно малцина вече си спомнят смразяващата картина от погребението на баретите от трагедията в "Белите брези".
Тогава целият отряд блокира гробищата, за да не дойдат шефовете му - от командира на отряда до министъра. И тогава тяхното обяснение бе, че никога този елитен отряд не е давал жертви. Освен при една лавина по време на учение. Но никога при операция.
Е, оттогава жертвите само се множат. А колко са достойните в тази държава, които да поемат отговорност?
Александър Александров,
Сега
