Скука и безсмислие лъха от цялата кандидатпрезидентска надпревара. Досущ като прословутия бюлетин за нивото на река Дунав, зачитан по радиото от говорители с приспивни гласове цели 67 години, преди капитаните да предпочетат модерните начини за получаване на информация. През всичките тези години драгият слушател можеше блажено да дремне, защото съдържанието на този бюлетин никого не интересуваше, освен заетите с речните дела.
Приликите са много и основната е архаизъм и липса на злободневие, но разликите между онази симпатична сводка и днешната президентска кампания са само две. Първата е, че нивото на река Дунав се мери в сантиметри, а президентската надпревара - в проценти. Втората разлика е, че бюлетинът нямаше почти никаква роля за държавното управление извън критичните ситуации, докато битката за държавен глава би трябвало да е нещо изключително важно. Би трябвало, но не е. Както се вижда - дори за самите кандидати.
По-вяла и скучна кампания може би никога не сме имали. Тук-там по някоя лицева опора и изкачване на връх, някое буренце за ракия и смешни очила, срамежливо придърпване на академична тога, че зад нея наднича Винету и прочее забавности, които при втори прочит могат да разплачат сериозния избирател.
Съдейки по постовете в социалните мрежи, малцина успяват да харесат някого до степен такава, че да гласуват за него. С изключение на феновете на Радев, които са доста интересно явление - хем са нещо като плаващо мнозинство, хем играят като твърд електорат. Може би само Радев и Йотова говорят членоразделно и при всички критики към тях кампанията им се прави професионално - нещо, което отчитат дори експерти с нагласи анти-Радев.
Лозан Панов, колкото и критики да отнесоха пиарските безумия в кампанията му, поне се опита да излезе от диагнозата "жълтопаветност", да поговори с живи хора, да насочи фокуса към бедността, ваксинирането и цените.
Останалите мераклии за държавен глава бегло формулират приоритети, а на някои вицета сигурно няма да им запомним и имената, докато кампанията свърши.
Карадайъ, освен че вече говори сравнително добре български език, залага на понятието "заедност", в което не би имало нищо лошо, ако се ползваше пред смесена, а не пред изцяло турскоезична общност. Според някои анализатори ДПС издига лидера си за президент, което досега не се е случвало, само за да отнеме проценти от Радев. На пръв прочит може и така да изглежда, но по-вероятното обяснение е, че ДПС просто показва политически бицепс - ние пак сме тук, Пеевски също, ето - и човек за президент имаме.
На фона на тази донякъде смислена рекогносцировка обаче бойните действия преминават плавно в пачанга с Луна и нейните призиви за лустрация. Впрочем, дали ще е Луна или Хиподила, каква е разликата - само в жанра.
Разбира се, и сегашната надпревара няма да мине без Александър Томов. Колкото и критики да е отнесъл в миналото, участието му редом с горните двама е обидно.
Сидеров и Ташева, Костадинов и Гунчева, Малинов и Косева - за всички тях електоратът е един и същ и е трудно да се каже кого ще предпочете. Все пак хората от тази разцветка не са в първа младост и в тези избори ще са доста по-малко, отколкото преди пет години.
Венец на всичко е Йоло Денев. Някои го наричат Мунчото на демокрацията, защото винаги е на страната на хората с отнети права, винаги защитава каузи и остава безсребърник за разлика от мнозина, търкаляли се по площадите.
За всички, които още не са заспали насред "нивото на река Дунав в сантиметри", имаме добра новина: Йоло Денев ще спаси България. Той и никой друг. Тъй рече Тангра!
Автор: Евелина Гечева
