В края на миналата седмица Actualno.com представи материал, в който беше описана една измама – измама, която обаче трудно може да попадне под ударите на закона поради простата причина, че услугата, която се предлага, всъщност е наказуема от закона и клиентът няма как да се оплаче, че е бил измамен.
В България проституцията е нелегална ... дали? Всъщност по закон склоняването към проституция е престъпление. В Националния регистър на професиите даже е записана професията „компаньонка” – друг е вече въпросът колко „компаньонки” внасят данъци в държавната хазна.
Та да се върнем на същинския проблем – какво може да се направи, за да не се получава така, че апартаментът ви да е нарочен за място за платени секс услуги, а вие нищо да не можете да направите? Така, както го виждам аз, има пет варианта на действие.
Първи вариант – включва полицията да си свърши работата. Простичко – обажда се някой полицай на посочения във явно фалшивата обява телефон, уговаря си среща като клиент с въпросната дама и залавя човека, който прибира парите. Обвинение склоняване към проституция би могло да мине.
Втори вариант – отново включва полицията да си свърши работата. Свързва се със сайта, на който е публикувана обявата, получава данните на публикувалото я лице (защото макар сайтът да пише, че не носи отговорност за съдържанието на обявите, то лични данни за публикуването им се изискват), намира го и го прибира – отново обвинение в склоняване към проституция.
Трети вариант – засегнатата страна, в случая моята колежка, която по трудния начин е разбрала как нейният апартамент е посочен като място за срещи с проститутка, да поиска от сайта, в който е публикувана обявата, да я свали. При този вариант няма гаранция, че тази обява няма да цъфне под друга форма и отново да продължи старата игра.
Четвърти вариант, подсказан от читател на Actualno – колежката ми да подаде официално оплакване до местното РПУ за заплаха от неустановено лице или лица спрямо нея и да си поиска входящ номер на оплакването плюс копие с печат от полицейското управление. В оплакването да бъде поискано осигуряването на безопасността на лицето, което го подава. Така, ако се случи следващият клиент, който цъфне пред вратата, да не е много склонен да преглътне загубените пари без да си получи това, за което е платил, полицията ще носи отговорност за евентуално нападение. Разбира се, това не е голяма утеха за пострадалия.
Пети вариант – полицията шикалкави и се позовава на законовата база в България, която ѝ връзва ръцете. В този случай проблемът се отлага във времето с надеждата, че ще се реши самичък. Какво става обаче ако не се реши – ако се стигне до по-тежко престъпление, като например физическо нападение над колежката ми в опит да се „изземе” платената услуга? Юридически отговори със сигурност ще излязат безброй, но в „real world” това няма да топли пострадалата. Затова хайде по-малко оправдания от страна на полицейските и съдебни органи и повечко действие. Защото функция на полицията е да пази обществото т.е. да предотвратява престъпления, а не само да ги пише в статистиката.
Автор: Ивайло Ачев
