Много му станаха на Сергей Станишев политическите сметки за плащане. И нищо чудно да ги плати отведнъж, на конгреса през май.
Поредната, която може и да е последната (ако там Първанов успее да го отстреля, както му се е заканил), му я начисли Сидеров - с отказа си от вота на недоверие.
Младокът си е младок - а Станишев, да прощава, е такъв в политиката. Не прозря несериозността и крехкостта на изненадващия дори и за самия него съюз с Атака. Яхна го с лъвски скок, но се оказа, че прескочи коня. Не може печен политик, при това лидер на 100-годишна партия, измислила интригите и иширетите в новата българска политика, да не прозре лъжливостта и несериозността на сътрудничеството между двете най-отблъскващи се политически формации. Пък макар и само за един пленарен ден.
Станишко се хвана като удавник за сламка за случайността, но тази случайност - както обикновено това става - му изигра лоша шега. Стана на посмешище, след като Атака остана вярна на себе си - да се върти като ветропоказател - и се отказа от вота. Сега Станишев се оглежда на всички страни, за да намери виновник за това, което му тежи в гащите. Но такъв няма, сам си ги е напълнил...
Всъщност Станишев се издъни с политическия си усет и по-рано - когато, прелъстен, го изостави и Доган. Недопустимо е дотолкова да се успи, че да забрави за лисичия нрав на Сокола. Какво от това, че десет години са дружки и заедно забъркват политическите манджи с грозде в държавата.
Колкото до отказа на Атака да подкрепи вота на недоверие, това се очакваше. И не е заради идейни колизии и безсънни нощи на лидера Сидеров, а по убийствено тривиални за политиката скрупули. Просто Волен се уплаши от двамата си съпартийци Пехливанов и Стоичков, че ще напуснат парламентарната група, ако Атака гласува заедно с БСП. А това означава, че и парламентарната група на Атака отива в небитието. Това Волен трудно би преживял. Два поредни развода щяха да му дойдат много...
Иначе вотът - и със Сидеров, и без него - бе предизвестен, и то не защото Бойковите съпартийци са върхът. Такава в момента е кашата в държавата, няма кой. Добре е обаче да си припомним, че за почти 23 години нов български парламент не е имало нито един успял вот на недоверие. Да, едно правителство падна, но след вот на доверие, т. е. то само си поръча края. Така че всички напъни и нерви в пленарната зала щяха да доведат в крайна сметка до споменатата по-горе тежест в гащите.
Няколко думи и за Първанов. Да не бърза да потрива ръце, защото тя, политическата логика, не е като житейската. Гледаш го от всички страни, че е черно, но то изведнъж се оказва бяло. Според политиците. "Хора, слепи ли сте! - крещи неизкушеният от политика средностатистически българин. - Не виждате ли, че е черно!" "Не!" - казват му политиците." "- Бяло е!" И така малко по малко средностатистическият започва да осъзнава, че черното всъщност донякъде е и бяло (защо не и розово!). И сам, на свои ред, започва да убеждава останалите в това.
Та и с Първанов така...
