Доживотният затвор без право на помилване е нехуманно наказание. Премахването му ще помогне за социализиране на системата, ще се отчита и човекът като ценност. Така счита българският вицепрезидент Маргарита Попова. А сигурно и много други като нея.
Както се казва в клишето живеем в демократична държава и всеки има право на мнението. А моето е, че Попова не е съвсем права. Дори напротив – в България трябва да има смъртно наказание вместо доживотно без право на обжалване, когато говорим за предумишлено убийство.
Защо мисля така? Човек, който доказано е извършил в пълно съзнание и съвсем преднамерено отнемане на човешки живот не заслужава да се отнасят с него като с ценност. Да не се спираме дори до начина, по който го е осъществил - всеки ден всички ние четем как най-различни изверги отнемат по най-гнусен начин човешки живот. Той самият го е показал по най-убедителния начин, известен на човечеството – чрез действие и личен пример. Каква ценност е един хладнокръвен убиец и с какво допринася за обществото, за да може след време, при влязла в сила присъда, някой държавник в пристъп на милосърдие или коледно настроение например да го освободи и да покаже на обикновените хора, че за държавата, за обществото ни убиецът е по-ценен, отколкото е жертвата или семейството ѝ?
Доживотният затвор без право на помилване може да направи от един убиец полезна част от обществото само защото го държи под контрол и го кара да върши някаква полезна дейност, без шанс „да размисли дали всъщност се е покаял”. Друг е въпросът доколко в България има и са целесъобразни такива програми – например да се използват затворници за строежи на държавни инфраструктурни обекти?
По отношение на смъртното наказание дори бих казал, че то също има своята обществено икономическа полза, колкото и грубо да звучи така написано. Защото дори доживотният затвор предполага обществена грижа за хладнокръвния убиец – неговата храна, неговото здраве, неговият „подслон” се плащат чрез данъците, които се събират от обикновените граждани. А за семейството на жертвата със сигурност е доста мъчително да знае, че човекът, отнел живота на близкия им, ще живее дотогава, докогато съдбата му е отредила.
Смъртното наказание може би няма да направи обществото ни по-морално, ако вярваме на различните статистики, показващи нивото на престъпност в държави с и без такова наказание. Но е истина, че то е еманация на това, което трябва да се случи, когато се погазват основни ценности и принципи – всеки има право на живот, никой няма право да го отнема. Защо тогава този, който е престъпил първата ценност, трябва да се възползва от втората?
Автор: Ивайло Петров
