Ние, човеците, имаме всякакви права. Напълно неограничени. Можем да извършим абсолютно всяко едно нещо, което ни хрумне. Това ни е гарантирано от Създателя. Ако само за малко ограничи свободната ни воля, вече бихме били равни на животните. Без самоосъзнаване. Дарът на самоосъзнаването обаче е труден за понасяне. Ако все пак успеем да стигнем до него, да го приемем и да заживеем с него, да станем Човеци, ще трябва да кажем високо, че носим отговорност за абсолютно всичко. За всяка една своя постъпка. Правим секс (или любов) – това води до заразяване с живот.
Един тип решил да осъди родителите си затова, че не са се допитали до него и са го създали. И неговите права трябва да се защитят. Съдът да разгледа малоумното му желание и да се произнесе.
Но да говорим за жените и техните свещени утроби. Те са си техни и са неприкосновени. Ние, мъжете, не разполагаме с такива. Когато жените и мъжете стигнат до коитус, има голяма вероятност от това да се създаде нова клетка с живот, от която да порасте ембрион, който е бъдещ човек и всички ние сме преминали през тази фаза. Тоест, всички ние сме преодолели желанието за аборт на родителите си. Не са станали убийци. Онзи, дето съди своите родители, съжалява за раждането си, но повечето от нас не съжаляваме, родили сме се и това е чудесно.
Животът е най-висша ценност. Животът на бездомниците, затворниците, престъпниците, децата в домовете също. Може и да не изглежда така за някого, но и техният живот е ценност. И то не по-малка от живота на който и да е друг човек. Няма по-ценен и по-малко ценен живот.
Затова нормалното е човек да не защитава смъртното наказание. И да смята аборта за убийство. За аборта носи вина колкото жената, толкова и онзи, който я е заразил с живот. Няма такова понятие като нежелана бременност.
Правихте ли секс? Желаехте ли го? Тогава не обиждайте бременността с такива определения. Контрацептиви, презервативи, всякакви средства и методи има да не се заразявате. И ако все пак се заразите, знайте, че това не е грип. Живот е. Колкото вие сте живи, толкова и онова там вътре в утробите е живо. То ползва тялото ви за временна квартира само едни девет месеца. После излиза оттам и почва да си живее самостоятелно. Може да го обичате, а може и да го изоставите, това е друг въпрос. Но да твърдите, че било свещено право да го унищожите, докато расте във вашето тяло, е като да твърдите, че можете да си убивате всекиго, когото не харесвате или ви пречи на комфорта. Съседът ми пречи, много шум вдига, дали да не го свитна? Ще бъде поправка на спестения от родителите му аборт.
Едно е да се възторгваш, че твоето тяло си е само твое, друго е да осъзнаеш истината и да я признаеш. Тази истина е от най-трудните за признаване. Защото разваля рахатлъка на човека, който е свикнал само на удоволствия. Да, ама от много плюскане се дебелее. От секс се бременее. Причина и следствие. Не може само кеф и гъдел. Няма такъв филм просто.
А вие ако все пак толкова искате да убивате, убивайте, никой не ви спира. Ни закон ще ви спре, ни па морал някакъв, кво е па тва. Имате правото да изберете да бъдете убийци. Но и ние имаме правото да ви казваме истината.
Автор: Николай Фенерски
