Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Правата на детето - истинските проблеми, не тези на Гери-Никол

01 декември 2015, 09:10 часа • 21692 прочитания

Опитът за истерия относно реакцията на ДАЗД по отношение на клипа на най-новата песен на 17-годишната певица Гери-Никол провокира Асоциацията за детско развитие Член 24 да изпрати отново, чрез медиите, свое писмо за проблемите относно правата на детето в България. Писмото е писано от г-н Любомир Данков и в него са засегнати реални проблеми с правната уредба, за които правителството на Бойко Борисов изглежда нехае. Затова Actualno.com синтезира най-важните забележки на г-н Данков - дано ако не Министерския съвет и чиновниците в него ги видят, поне да ги видят читателите ни, за да не трябва да лягат и стават с избора на родителите на едно младо момиче, което до няколко месеца ще е и пълнолетен гражданин на България - с всички последствия от това главно за себе си.

1. Проблем с правата на деца и родители след развод или раздяла.

1.1. Липсва механизъм за изпълнение на съдебни решения в тази област.

Или с други думи – след раздялата между родителите, някой от тях решава, че може да отмъсти на другия, като не му дава да вижда детето. Въпреки това, че съдът е разпоредил друго. И успява, защото няма механизъм държавата да регулира конфликта и да попречи на това действие, което е и престъпление срещу правосъдието. Хората се обръщат към полиция, социални служби, съдии изпълнители, прокуратура – а резултат никакъв. Толкова се е говорило за това, че вече сигурно е безкрайно досадно. Многократно е обяснявано, че това е изключително опасно за детската психика. Обяснявано е и това, че в една цивилизована държава не може да има такова отношение към разпоредбите на съда. От 2012-та година няколко пъти в годината се правим на палячовци в скромни улични протести, с надеждата някой да обърне внимание върху проблема. И нищо. Проведоха се и няколко конференции, организирани от ДАЗД с участие на всички други заинтересовани институции. Всяка конференция завършваше с обещание за създаване на работни групи за изменение в закона. И до там.

Просто не мога да приема тезата, че някога, след време, когато някой (неясно кой или Кой) реши, ще се създадат някакви групи и т.н. След като е видно, че има проблем – той просто трябва да се реши и то сега.

А горният проблем е изключително лесно решим. Няма нищо по-естествено от това, когато хората виждат, че няма последствия от неспазването на законите, да не ги спазват, когато това им е изгодно. Много малко е необходимо, за де си променят отношението. Няколко часа арест след установяване от полицията на нарушението (отказ за предаване на дете за личен контакт с родител) ще откажат поне 95% от нарушителите дори да помислят за рецидив. Един нов текст в НК за преследване на нарушението по частен път – с малки наказания, най-вече пробация, задължаване за посещаване на образователни мероприятия и психологически консултации, без глоби, затвор само при многократен рецидив и не повече от няколко месеца – и нещата много бързо ще си дойдат на мястото. И това е само примерно решение, има и други варианти.

1.2. Неадекватни режими на контакт между дете и неотглеждащ родител.

И тук нещата са не особено сложни. Режимите за контакти се дават съгласно Постановление на Върховния съд от далечната 1974-та година. Първа и трета седмица от месеца и т.н. Много неща се промениха от 74-та година до сега. Това е и годината, когато се въвежда петдневната работна седмица. Очевидно е нужно осъвременяване, по това няма спорове, до колкото се вижда от проведените семинари и конференции. Нужно е само иницииране на обществена дискусия и отсяване на най-добрите идеи. Въпрос на 2 – 3 месеца.

Има и твърде лесно решение – вкарване на текст в Семейния кодекс, според който при непостигане на споразумение между родителите съдът определя режим на контакти с децата при не по-малко от 35% време за всеки от родителите.

2. Проблемът в раздел Произход на Семейния кодекс.

Преди малко повече от 5 години се обърнах към Вас (бел. ред. - правосъдното министерство) за абсурдото премахване в новия Семеен кодекс на текстове, регламентиращи правото за оспорване на припознаване от страна на лица с правен интерес, АСП и прокуратурата. Тогава сигналът ми беше препратен към Министерство на правосъдието и за по-малко от два месеца законът беше коригиран. В по-скоро театрална насока – връщане на правата на тези, които обичайно не се възползват от тях – прокуратура и АСП - ДСП.

Пет години са прекалено голям срок за връщане на един абсолютно неадекватно премахнат текст. Може би не знаете, всеки момент вече се очаква произнасяне на ЕСПЧ по проблеми, възникнали от този казус. Щеше да бъде с една идея по-достойно, ако законът беше коригиран преди и независимо от решението на ЕСПЧ. Изчакването с надежда ЕСПЧ да вземе компромисно решение (че има проблем, но това е вътрешна работа) определено не прави добро впечатление и създава убеденост за зависимости.

Ще поясня набързо – у нас деца се продават по много добре известен механизъм – купувачът припознава като свое дете на неомъжена жена (продавач), след месец майката на детето дава съгласие за осиновяване и съпругата на припозналия осиновява детето. Не се изискват висши правни познания, за да се разбере в чия полза е това, да се елиминира правото припознаване да бъде оспорено от лицата с правен интерес (примерно истински родител) – просто е елиминирана възможност за разваляне на сделката. Твърде ясно е и това, какво би се случило в едно съдебно дело (ако някой от имащите права случайно се навие да го инициира), в което единият от засегнатите (детето) е твърде малко, за да може да реагира по какъвто и да било начин, а другият (истински баща) – поради липса на възможност за подаване на иск, не може да участва нито в досъдебната фаза на производството, нито в съдебната. Но твърде много съм писал по този проблем, вече дори на мен става досадно и безинтересно.

3. Проблеми в Законът за защита срещу домашното насилие

И тук нещата са твърде ясни. Законът е неефективен по отношение на голяма част от жертвите, и то най-застрашените, защото се очаква те да се справят до голяма степен сами със ситуацията и след това да подадат молба за защита. Голяма част от жертвите не могат да се справят сами в съда, нито имат възможност за правна помощ. Законът не им помага особено и без активно участие на полицията, като формата трябва да се подложи на широко обсъждане, проблемите им няма да се решат. И разлепването на плакати тип „удари мен, не нея” също няма да им помогне.

От друга страна – в една държава, в коята хората са твърде добре разположени към Елин – Пелиновия Андрешко, с такива закони много трябва да се внимава. С него се злоупотребява изключително много, спокойно може да се каже, че Законът за защита срещу домашното насилие се е превърнал в инструмент за извършване на домашно насилие. Подучени от адвокати, много хора използват възможността да получат ограничителна заповед спрямо някого (без нужда от пълно доказване) за тормоз и отмъщение, като лишават бивш партньор от достъп до детето, достъп до жилище, „уреждат” му глоба и т.н. Това е абсолютно недопустимо, нанася сериозни травми върху децата, оставя впечатление у потърпевшите за липса на законност и държава.

И тук нещата са лесно поправими – примерно за ограничаване на злоупотребите е достатъчно злоупотребяващите да се демотивират. Ако се изчисти закона и по него не може да се получи нищо повече от закрила – нещата бързо ще се регулират. Нужно е само да се елиминира възможността да лишиш другия от контакт с детето, като при съмнения контактите могат да се провеждат в контролирана среда до изясняване на ситуацията, както и имотните спорове да се решават по - бързо и само по реда на Семейния кодекс.

4. Злоупотреба с европейски средства в областта закрила на детето

Конституцията на Република България е определила Конвенцията на ООН за правата на детето за част от вътрешното законодателство с приоритетна сила в областта закрила на детето и следователно всички практики, които противоречат на Конвенцията, са незаконни. Многократно са правени опити за смислен диалог и решаване на проблемите с противозаконните действия на социалните служби при извеждане на деца от семействата им и настаняването им в приемни семейства и институции, които остават обичайно несанкционирани от съда. Резултат – никакъв. Дори не се признава, че има проблеми.

Обичайните нарушения:

4.1. незаконни мотиви за разделяне на деца и родители.

4.2. липса на равнопоставеност пред съда между засегнатата страна (деца и родители) и социалните служби.

4.3. абсурдни режими на контакти между родители и деца, изведен от семейството (примерно 20 минути седмично!), които очевидно целят отчуждаване.

4.4. в Закона за закрила на детето са предвидени множество мерки за закрила в семейна среда, които обаче не се изпълняват. Нещо повече – законът не е предвидил мерките да се изпълняват реално, като е възложил изпълнението им на социалните работници, които поради скромната си численост няма как да поемат работа в такъв обем и на външни структури (доставчици на услуги), които не носят никаква отговорност за действията си и повечето от тях се ограничават с усвояване на средства без реална работа.

Хипотезите за беззаконието в тази област се свеждат до две. Първата – злоупотреба с европейски средства. Ако при установавяне на дете в риск се спазва закона и подпомагането става в семейната му среда – това ще налага финансиране от бюджета. Ако обаче закона се заобиколи и детето се изведе и настани в приемна грижа – това се съфиннасира от Европейския социален фонд, или с други думи – в страната постъпват европейски пари, отчитат се и успехи в борбата с безработицата.

Втората хипотеза - в следствие на големия брой семейства с репродуктивни проблеми, има глад за гледани в семейство деца, вписани в регистъра за осиновяване. Децата от домовете са проблемни, те са увредени от начина на отглеждане и се интегрират в семейството с много усилия. Извеждат се деца от бедни семейства, които не могат да се защитят адекватно, не се оказва нужното по закон съдействие на родителите, те не се справят и децата им отиват за осиновяване. Естествено – при някакви корупционни схеми, в противен случай усилията остават неоправдани.

5. Проблем със законните осиновявания

Имаме данни за хора, кото са чакали твърде дълго за осиновяване и не са получили дете до момента, в който не са намерили начин да платят относително голяма сума. Хипотезата е за бавни процедури, които подтикват към корупционни действия. Основният проблем, разбира се, е за децата, които престояват неразумно дълго в институциите, което се отразява пагубно на развитието им. Проблемът налага иницииране на обществна дискусия с широко участие и спешно намиране на добри варианти за противодействие срещу лошите практики.

Огромни проблеми има и с незаконните осиновявания. Последните са изключително опасни, тъй като няма как да се знае (и то в един много продължителен период) каква е в същност целта на заобикалянето на процедурите – дали става въпрос за хора, които искат дете и са готови на всичко или се касае за трафик (т.е. целта е експлоатация). Нужни са промени в НК в насока привеждането му в съответствие с антитрафик директивата на Европейския съюз.

В момента при продажба на дете (един от начините за незаконно осиновяване или трафик), законът е предвидил твърде тежки санкции за майката, продала детето си, въпреки че тя в случая е по-скоро жертва на добре организирана престъпна мрежа, която се възползва от проблемите и, а от друга страна твърде леки и несъответстващи на европейските стандарти наказания за членовете на престъпните мрежи, осигуряващи продажбата или трафика. От друга страна – доказването на продажба – даване и получаване на пари или друга имотна облага, е в общия случай загубена кауза, което налага нови текстове, санкциониращи незаконното осиновяване.

6. Проблем с детските градини

Проблемът с детските градини не трябва да се оставя за решаване по усмотрение на местните власти, тъй като Конвенцята на ООН е възложила отговорности върху държавата – КООНПД, чл. 18.

В София е създаден дефицит на места в детските заведения, като една от причините е раздаване на сгради на детски градини за използване за други цели. АСП – ДСП Люлин и АСП – ДСП Младост примерно се помещават в бивши детски градини. Добре финансирани НПО-та също са получили за ползване сгради на бивши детски градини. За да стане ясен мащаба на проблема – на малката уличка "Гюешево" има две сгради, които са бивши детски градини и сега се използват за други цели.

Дефицитът създава добра основа за корупция от една страна и поставя в изключително трудна ситуация деца и родители от друга.

Конкретен пример – майка на тригодишно дете, която няма живи родители и други близки, бащата на детето плаща издръжка, но не проявява интерес към детето. Тази жена няма никакъв шанс дори да кандидатства чрез точковата система. Към момента успява да се издържа благодарение на продаден имот, защото няма как да работи – абсурдна ситуация и още по-абсурдо отношение от страна на всички, към които се е обърнала. Формално и бездушно отношение и от страна на Софийска община, към която се обърнахме за дискусия за намиране на решение както за конкретния случай, така и за проблема като цяло.

Автор: Любомир Данков

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес