Премиерът Борисов стартира нов курс на предизборната реторика, който е колкото интересен, толкова и рискован. Обявявайки Мария Габриел за водач на листата си, той даде няколко инструкции. Те са твърде забавни заради смесването на политическа стратегия с кръчмарски тон. Така например Борисов заяви, че не иска да има "език на омразата" по време на кампанията от страна на ГЕРБ, но по-късно, за да се подсигури, че наистина е разбран, допълни "Не бъдете кучки", визирайки думите на Елена Йончева, която се похвали, че синът й така я дефинирал - "кучка, която се бори срещу Бойко Борисов".
Няколко дни по-късно пък Борисов сам качи на страницата си във Facebook информацията за прословутият паметник, който цъфна на Графа за 1 април и представляваща ръсеща бисери пластмаса, която във всеки един момент е готова да пререже някоя лента. Принципно, изглежда така сякаш премиерът декларира почти невъзможната задача да проведе политическа кампания без да е нападателен. Това обаче е кауза пердута по няколко причини.
Първата е в самият характер на изборите. Кажи-речи от началото на промените не е имало предизборна кампания, която да не е минала под знака на "по-малкото зло". Тоест, начинът на утвърждаване на всеки политически играч е общо взето лимитиран: той просто убеждава гласоподавателите, че макар и бидейки зле, все пак е несравнимо по-малко зле от опонента си. Предстоящите избори ще се превърнат в състезание именно по този въпрос - абе кога беше по-зле: при ГЕРБ или БСП. Тук питането действително е сериозно и главоломно - човек обективно не може да прецени кога е било по-зле. Затова и в момента ГЕРБ и БСП са изравнени по социологически проучвания: народът просто е напълно неспособен да отсъди кои са по-зле. Тъй че как точно Борисов ще проведе кампания без да използва всеки един момент за атака срещу БСП? И как БСП ще я проведат без да направят същото? Шансът е нулев: това, което ни предстои е репликиращо се през годините дежа вю, което само теоретично напомня за възможностите на демокрацията. Всъщност ни управлява авторитарен абсурд, който просто сменя политическите си аватари през някакъв период.
Вторият проблем е, че Борисов открай време имитира благодушие спрямо критиците си, което по-късно се оказва само мимика. Класиката в този случай е едновременно да се оплаква от карикатурите на Комарницки, след това великодушно да си ги качва на стената и после пак да се оплаква от тях. Подобно нещо се случи и на самия старт на еврокампанията - Борисов рече, че забранява езика на омразата и след това моментално обяви, че "са ги ударили лошо" - тоест, целият Апартаментгейт е просто удар от вражески сили, които нарочно са набутали Цветанов да плати 4 пъти по-малко за луксозен дом, че да се накърни изрядния имидж на ГЕРБ. Това обаче по всяка вероятност е само началото. Коефициентът на безумни изказвания ще расте с всеки ден, през който евроизборите се доближават.
И накрая - какво по-точно значи "Европа ни чува"? Слоганът, който от ГЕРБ избраха. Европа наистина чува. Чува за корупцията, чува за бедността, чува за апартаментите - в момента най-много за тях чува. Чува за домашното насилие, чува за демографския колапс, чува за милионите емигранти - и за това чува. Напоследък и "Ню Йорк Таймс" чува за имотите на властта, немската преса чува за тях също. Някои неща се прочуват, наистина.
Автор: Райко Байчев
