Понякога наистина ми се иска да съм овца. Да не ме интересува корумпираността. Да не се вълнувам от несправедливостта. Да не се впечатлявам от ниските заплати. Да не се гневя на идиотизмите на дребните тарикати. Чудя се дали да продължавам да си изброявам!!?
Не е тайна, че най-добре у нас си живеят овцете, заклещени в човешко тяло. В спокойствие и мир. В любов и щастие. В безгрижие и без проблеми. Защо ли? Защото не им пука за сараите на Доган. Нито за n-тия вот на недоверие срещу управлението - от хора, които неведнъж са показали какво се случва и докъде я докарваме, когато те управляват. Случва се това, което стана при кажи-речи всички управлявали през Прехода на България - разочарование, въпросът е само в степента.
Тези, в човешкото тяло, не се интересуват и от пияните и дрогирани убийци на пътя, които безнаказано всеки ден отнемат невинни животи, защото знаят, че мама и тате ще оправят нещата. Не се страхуват от някакъв грип, на който казвали коронавирус. И не ги касаят скандалчетата между някакви държавници, които дори не познават лично.
Така си живеят тези овце, заклещени в човешко тяло, които не си позволяват да се тревожат, че всичко, което се случва, се случва именно в нашата държава. В милата ни родина, която всички любим, тачим и милеем. Не им прави впечатление, когато ги прецакат в магазина - поне не много. Не се ядосват, когато шефът на държавата обяснява, че ситуацията е под контрол, а в същото време анархията е очеизвадна. Не им дреме, че утре всичко това може да засегне тях, близките или приятелите им - защото когато гори къщата на съседа, чакай искрите от огъня да прескочат и на твоя покрив.
Тези същите всеки ден теглят по една майна на управниците, казват на комшията, че никога няма да се оправи тази ши**на държава и накрая си сипват една ракия за утеха. Но никога не се напрягат, за да помогнат за промяната или дори само да я поискат.
Това тяхното е вроден талант. Не всеки е способен да не му пука за собствения му дом. Така може да се живее спокойно и без притеснения стотици години.
Та, затова понякога наистина ми се иска да съм овца, за да не си натоварвам нервната система с излишно напрежение и с всеки изминал ден желанието ми да напусна завинаги да нараства неистово. Но не мога! А Вие?!
Автор: Моника Георгиева
