Този екранен екземпляр Тома Томов е особен феномен. По-старите зрители знаят за какво е думата - партиен комунистически феномен, който 30 (ако не и 40) години се мотае телевизионно пред очите ни, умело съчетавайки привилегиите (тогава), които дружбата му с Иван Славков и Людмила Живкова му осигуряваха, с безспорните си качества на журналист, медиатор и манипулатор! В годините на демокрацията лицето Томов, безспорно умен и пресметлив трубадур на бившия режим, успя все пак да се удържи встрани от гадните посткомунистически изпълнения, като в замяна на това населението беше някак склонно да му "прости" неприсъщата за България (за БКП и комунизма пък съвсем!) кариера на бонвиван и плейбой.
Във всичките тези 30 (или 40) години безспорно партийният агитатор №1 Томов беше и безспорният №1 по привилегии (облекчения, преференции, репортажи от чужбина, почивки, компании, разпивки...). Една, така да се каже, волна журналистическа душа, която пътуваше в различни точки на света и умело, и безпардонно, и безпогрешно (идеологически), и доволно разточително на средства - разбира се, от бюджета на "народната република". Това беше глобал-журналистът Тома Томов! Държеше се обаче сравнително прилично, стараеше се да не дразни околните, което в ония години наистина си беше рядкост!
Всичко това допреди месец, когато се разбра, че плейбоят на социалистическата пропаганда, някогашният корифей на екранната журналистика се бил "престрашил" и се бил съгласи да стане (казват - по изричното настояване на Радев и Нинова) водач на листата на БСП в Благоевград за парламентарните избори в края на март!
И понеже всяка глупост задължително води до друга(и), обикновено по-голяма глупост, ето последната (засега):
- 19 февруари 2017 година;
- Денят на Левски;
- Сутрешният блок на БиТиВи;
- Водеща: Жени Марчева.
Още от началото на разговора в студиото милият ентусиазиран кандидат-депутат започна с лъжи и апломб да убеждава телевизионната аудитория, че - видите ли - той открай време не бил с комунистически, не бил дори и със социалистически, а направо бил със социал-демократически убеждения; бил убеден "мек", център-ляво, демократ, едва ли не още от ученическите си години! Той, ТV-глашатаят на комунизма, храненикът на Иван Славков и Людмила Живкова, не бил само партиец с по-свободен от Партията мироглед, ами бил даже и прозападен пропагандатор; и това публиката, дори и в "ония" години, ако била докрай честна, нямало как, според него, да не му признае!...
Дотолкова се увлече в превъзнасянето си кандидат-депутатинът Томов, че сам не се усети как, някак отвътре му дойде, че - Мили, Боже! - тогава, в началото на 90-те, сам председателят на Социалдемократическата партия, д-р Петър Дертлиев, тогава мощен шеф в СДС, му се обадил по телефона, за да го покани да стане член на неговата партия! Дори Дертлиев, продължи със съмнителната си пропаганда комунистът-"социалдемократ", в онези смутни години го наричал (всъщност него и още няколко като него) - "Моите дангалаци-аслани!"
Чак да се разплачеш - дотолкова ветеранът Дертлиев се бил вживял в неговата подкрепа, че бил готов на всичко, само и само да го има вътре в партийните си редици! Тук сигурно някои от зрителите са се разплакали - от Тома-Томовата откровеност, от една страна, и от Дертлиевата (според разказвача) извисеност, от друга!
Както и да е - с лъжите обаче дотук. Това го разбра и водещата Марчева, за която се знае, че много-много не си поплюва - дори и с Тома Томов насреща! И му задада сакралния въпрос - истина ли е, че татко му, Томов-старши, е бил НАЧАЛНИК НА КОНЦЛАГЕРА В БЕЛЕНЕ, при това в най-убийствените му години?! Гръм и мълния - и за сина, и за зрителите! Оказа се, че тази съкровена семейна тайна е била грижливо скривана повече от половин век от обществеността в България!
За по-нататъшния ход на интервюто е неудобно да се разказва. Томов - след като каза, че - "да", баща му е бил началник на лагера в Белене, но на "криминалните", а не на "политическите" затворници, загуби и ума, и дума, устата му пресъхна, красноречието му се изпари някъде, загуби способността да мисли логично, и добре, че Марчева - очевидно за да го предпази от още резил, приключи интервюто, направи му услуга!
Сега кандидат-депутатът, със сигурност, както се казва, вече се е взел в ръце, и на 26 март 2017 година, спретнат и излъскан както винаги, със сигурност всички телевизии ще го покажат как, щастлив и уверен в победата си, пуска бюлетината със собственото си име в урната!
Няма лошо - избори са това! Как беше:
- честни,
- демократични,
- прозрачни,
- справедливи!
Малката подробност тук е, че покойният Дертлиев, социалдемократът Дертлиев, антикомунистът Дертлиев - ако някой не знае, отсега нататък да знае - беше излежал почти 20-годишната си присъда като концлагерист именно в затвора в Белене! Точно по времето на Таткото! Там му трошеха кокалите!
И още нещо трябва да се знае - че в Белене никога на е имало разделение между "криминални" и "политически"! Както и двама началници! Специализирани - единият в трошене на кости на "политическите", другият - на "криминалните" затворници!
А беше 19 февруари, Денят на Левски!
Автор: Валентин Стоев
* Заглавието е на редакцията
