Вече две седмици най-горещата тема в България е обсъждането на бюджетния дефицит, държавния дълг и начина на финансирането им. Жалкото е, че обществена дискусия се фокусира в размера на дълга, който трябва да се емитира през следващите три години, и не стига до съществените въпроси - за намаляване на задълженията и "дупките" и за ограничаване на харченето "на червено".
Трябва да признаем, че времето и мястото за обсъждане на реформи, които биха довели до подобряване на бюджетното салдо, е при провеждането на бюджетната процедура. В конкретния случай това е неизпълнимо, тъй като правителството на Бойко Борисов беше избрано в първите дни на ноември на 2014 г., а подготовката на бюджета за 2015 г. започна още в първото тримесечие на 2014 г., когато управлението се осъществяваше от предходното правителство - на Пламен Орешарски. Сега не би трябвало да хабим усилия за това как ще се финансира дългът, а да се съсредоточим по темата как ще осигурим ефективно и резултатно използване на бюджетните пари за 2016 г. Дотук обаче се вижда, че това няма да стане, и отново ще говорим през следващата година за още повече дългове.
Бюджетни дефицити се намаляват, като се увеличават данъци или като се намаляват разходи. Едновременното прилагане и на двата способа би дало най-добър резултат. Подобен подход бе приложен спрямо Гърция за преодоляване на нейните затруднения при финансирането на бюджетните дефицити и управлението на нейния държавен дълг след 2010 г.
В нашата практика след 1990 г. няма период, в който основна цел на прилаганите икономически мерки да е била свиването на бюджетния дефицит. През 2003-2008 г. имаше излишъци, но през последните 25 години
практиката на бюджетни дефицити е преобладаваща.
Дори в периода след 2009 г., когато политиката на "фискално затягане" зае централно място във всички европейски страни, у нас подобно усилие не се направи. Днес за държавите от ЕС главна тема вече са не дефицитите, а растежът и инвестициите. При нашите условия това означава да съсредоточим мерките, свързани с бюджетните пари, не толкова към намаляване на дефицита, а към ефективност и влагането им в сфери, които ще осигуряват икономически растеж. За съжаление подобен подход не се вижда нито в програмата на правителството, нито в практическите му действия.
Има ли скрити запаси държавата?
Правителството има вземане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 1.7 млрд. лв. При сключването на договора между Министерството на финансите (МФ) и фонда беше съобщено, че това е договор за пет години.След това се появиха съобщения, че фондът ще върне по-рано сумата, тъй като ще потърси заем от друг източник. Първоначално се предвиждаше фондът да получи единствено гаранция от държавата, но после се реши бюджетът да вземе заем и да го предостави на ФГВБ - за да стане по-бързо и по-лесно плащането на гарантираните депозити в КТБ още в първите дни на декември. Дългът, който правителството взе по този повод, бе 1.5 млрд. евро. Това е краткосрочен заем и неговото връщане през 2015 г. е съществена част от обясненията за подготвяното теглене на 16 млрд. лв. дълг. При обсъждането на бюджета за 2015 г. работодателските организации настояваха ФГВБ да се справи със своите задължения сам, без заем от бюджета, но МФ не се съгласи.
А кога държавата
ще си получи сумите, предоставени на ПИБ
за подкрепа на ликвидността?
Отговор на този въпрос може да даде само Владислав Горанов, тъй като предоставянето на средства от фискалния резерв за временна ликвидна подкрепа е в правомощията на финансовия министър. А както разбрахме вчера, банката била готова веднага да възстанови парите, но министърът не бързал да ги вземе. За съжаление, сегашната нормативна уредба за предоставяне на ликвидна подкрепа на банки не е добра. Това се отнася и за управлението на единната бюджетна сметка, и за правилата за фискалния резерв. Моето виждане по тези въпроси беше споделено на страниците на в. "Сега" в края на 2014 г.
Фискалният резерв към 31 декември 2014 г. по официални данни е бил 8.12 млрд. лв. Сумата изглежда достатъчна за покриване на бюджетния недостиг - дори като извадим неприкосновените пари на Сребърния фонд и на Международния фонд "Козлодуй". Но сега министърът на финансите твърди, че в резерва свободните, ликвидните средства, са само около 500 млн. лева. А планираният бюджетен дефицит за 2015 г. е 2.5 млрд. лева, което е едно от обясненията за 16-те милиарда дълг.
Депутатите много се възмущават, че в "последния момент" министър Горанов им поднася средносрочен договор за набиране на 16 млрд. лв. на дълговите пазари. Но още в Закона за държавния бюджет за 2015 г.
народните представители приеха нов текст
(в чл. 69), с който дават право на Министерския съвет да сключи средносрочно споразумение за емисия на дълг при последваща ратификация в НС. Министерският съвет се е възползвал от този текст, в началото на февруари т.г. е сключил такова средносрочно споразумение и го предлага на Народното събрание за одобрение. Въпросите, които сега валят в парламента по повод на договора с четирите банки, трябваше да бъдат задавани при приемането на цитирания чл. 69 от Закона за държавен бюджет за 2015 г.
Предпочитанието към тригодишен договор за емисия на дълг вместо ежегодно излизане на външния пазар, както е правено през годините досега, когато е търсен външен ресурс за финансиране на дефицита или за осигуряване на ресурс за падежиращи плащания по дълга, не беше обяснено смислено. В случая обаче по-важното е как въпросното споразумение ще осигури емисия на външен дълг за 2015 г. в рамките на вече гласувания лимит - 6.9 млрд. лв., какви са лихвите, таксите и другите разходи, какъв ще е подходът за следващите две години.
Разпалените дискусии, съмнения и обвинения по въпросното споразумение за емитиране на дълг
налагат три важни извода,
свързани с управлението на публичните финанси и на икономическата политика на страната ни.
Първо - установеният повече от десет години начин на работа с фискалния резерв, единната бюджетна сметка и централния бюджет е непродуктивен и създава проблеми. Наложителни са промени, които по-отчетливо да приложат изискванията на Директива 2011/85 /ЕС - особено по отношение на счетоводството на публичните пари.
Второ - способите, които се прилагат при осъществяване на взаимодействието между бюджетните средства и европейските средства, трябва да се анализират и коригират, така че да не се допуска източване на бюджетни пари. Това се отнася за всички програми, но най-вече за парите, които се управляват чрез фонд "Земеделие" и министерствата на транспорта, земеделието и регионалното развитие.
Трето - целесъобразно е Законът за държавната администрация да се допълни с текст, който да задължава всяко старо правителство, като предава властта на новото, да представя отчет за изпълнението на бюджета, дълга, дефицита и състоянието на европейските фондове. Отчетът трябва да е приет с решение на отиващия си МС, да се публикува и да се съхранява в архива. Това ще спести много обществена енергия в търсене на "кой, какво и как е направил" и ще има дисциплиниращ ефект.
Проф. Христина Вучева,
Сега
