Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Политическите поуки от гръцката дългова драма

14 юни 2015, 09:30 часа • 17677 прочитания

Всички знаем, най-малкото от учебниците, че древногръцката цивилизация е родината на демокрацията, Олимпийските игри, европейската философия, литературата и разбира се на драмата, с нейните жанрове – трагедия и комедия. Но едва ли тази велика древна история е причината за самочувствието, с което днешните гръцки държавници режисират и разиграват своята политическа драма. Един невъобразим спектакъл, който поставя под въпрос философията и принципите на обединена Европа.

Просто е невероятно как от момента на създаването си преди половин година до ден-днешен, гръцкото правителство на Алексис Ципрас разиграва и изнудва по недопустимо безцеремонен начин най-важните си кредитори. А в същото време едни от най-влиятелните лидери в европейската политика заседават по цели нощи, за да предлагат нови и нови компромисни варианти на задлъжнелите до уши гърци, които по никакъв начин не желаят да реформират публичните си финанси и да намалят държавните разходи.

Темата „Гърция“ попадна дори и в дневния ред на срещата на Г-7. Както научихме от информационните агенции, Ангела Меркел е заявила пред журналистите в баварския замък Елмау: „Всички присъстващи са единни – Гърция трябва да остане в еврозоната“. Без съмнение, имало е и недвусмислена критика. Например от американския президент Барак Обама, който е подчертал, че е крайно време Гърция да проведе сериозни реформи и най-сетне да вземе някои болезнени политически решения. В Гърция бе обърнато специално внимание на персоналната критика на Жан Клод Юнкер по отношение на гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Без съмнение, възможният сценарий с една провалена държава в така или иначе неспокойния югоизточния ъгъл на Европейския съюз е сериозен повод за загриженост, особено при нарастващото влияние на Русия в региона. Но не е ли още по-опасен другият възможен сценарий – нарушаването на финансовите правила и постоянните компромиси в полза на Гърция да се превърнат в началото на края на еврото и да причинят много непрогнозируеми смущения на международните финансови пазари? Не е ли достатъчно, че още през 2010 г. Европа предаде принципите си и де факто денонсира договора от Маастрихт? Оттогава всички държави от еврозоната (основно Германия и Франция), обгрижвани от Европейската централна банка, финансират Гърция с плахата надежда, че държавните финанси ще бъдат санирани и Гърция ще поеме сама отговорността за своето съществуване. Каква илюзия!

Днес Гърция е най-задлъжнялата страна член на ЕС, като дългът й достига 175% от БВП, а досега е получила от кредиторите около 240 млрд. евро. В същото време новото радикално популистко правителство иска да увеличи отново и отново държавните разходи и насила прави обещания за структурни реформи, които никога няма да бъдат изпълнени. Не съм икономист, но поне за мен, от политическа гледна точка няма съмнение, че спасителната политика е пред сериозен провал.

Вместо нещата да се успокояват и да се търси трайно решение, това, което се случи в началото на юни, отново разбуни духовете до краен предел. До средата на миналата седмица кредиторите се надяваха на скорошно постигане на споразумение с Гърция. Юнкер представи в сряда, 3 юни, на Ципрас в Брюксел компромисен документ от пет страници, изработен заедно с Ангела Меркел, Франсоа Оланд и компания, с икономически мерки, включващи увеличение на ДДС и орязване на заплатите и пенсиите на държавните служители.

Двамата напористи, агресивни и безскрупулни нови „супергерои“ на гръцката политика Алексис Ципрас и Янис Варуфакис (много красиви и секси с черните си якета и разкопчани бели ризи, както заяви една германска коментаторка), отново си изиграха двойната игра по един безапелационен начин. Първо Ципрас заяви в Брюксел, че няма никакъв проблем с погасяването на поредната вноска. И Кристин Лагард потвърди, че очаква навреме вноската от 300 милиона евро. Само два дена по-късно той отхвърли компромисното предложение на кредиторите, като на 5 юни, петък пред гръцкия парламент го нарече „абсурдно и безразсъдно“ и каза, че Атина не може да го приеме. Едновременно с това гръцкото правителство отложи всички плащания за края на месеца. Такова нещо се е случвало само веднъж – в Замбия през 80-те години.

Междувременно и гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че страната е твърдо решена да отхвърли последните предложения на Европейския съюз. Според него, документът, представен на премиера, граничи с обидата. Но това не бе всичко. Варуфакис сравни ситуацията в Гърция с тази в следвоенна Германия, когато бившият държавен секретар на САЩ Джеймс Бърнс произнася историческа реч през 1946 г. Речта в Щутгарт бележи отказ от политиката на наказване на Германия, подкрепяна от победилите я държави, и предлага на германския народ перспектива за растеж и възстановяване. Според Варуфакис подобна реч очаква Гърция от Ангела Меркел днес, за да покаже, че Европа е готова да прекрати исканията си за строги икономии.

Едва ли може да се прояви по-голям политически цинизъм от опита за сравнение на следвоенното положение в Германия със ситуацията в Гърция днес, дължаща се единствено на лошо и популистко управление, живот на вересия и отказ от провеждане на необходимите реформи. За да се разбере защо това сравнение е толкова абсурдно и некоректно, би трябвало да се проследи историята на Гърция след края на Втората световна война.

От 1946 до 1949 г. в страната се води гражданска война между комунистите (подкрепяни от България, Югославия и Албания) и прозападните сили, завършила с поражение за комунистите. Като резултат Гърция става член на НАТО през 1952 г., но остава нестабилна в политическо отношение и напрежението между левите и десните политици се задържа в следващите 30 години. С прилагането обаче, на плана Маршал (първият голям политико-икономически бонус), Гърция отбелязва огромен напредък, станал известен като „гръцкото икономическо чудо“.

През 1967 г. е извършен военен преврат и до 1974 г. и се установява т.нар. режим на полковниците. През лятото на 1975 г. се възстановява демокрацията и се приема нова конституция. През 1981 г. Гърция получава втори значителен политически бонус и се присъединява към Европейската общност, предвестникът на ЕС. В последвалото десетилетие инвестициите в тежката промишленост, еврофондовете и увеличаващият се поток от туристи подсилват неимоверно гръцката икономика, като стандартът на живот се покачва до невиждани дотогава нива (на 22 място в света). Гърция приема еврото за своя валута и влиза в еврозоната през 2001 година (третият изключително важен бонус), а през 2004 става домакин на Олимпийските игри.

И тук като че ли приказката свършва и се връщаме към реалността. Гърция наистина понася тежък удар от международната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век. В края на 2009 г., страната изпада в дълбока депресия, която предизвиква огромни проблеми и широко обществено недоволство. Дори и днес, пет години по-късно, безработицата е все още между 25%, и 30%. Особено угнетяваща е ситуацията при младите, където безработицата е над 50%. Не трябва да се забравя обаче, че подобна криза не може да възникне от вчера за днес. От 1991 г. насам девет гръцки премиери обещаваха реформи и модернизиране на държавата. Те бяха избирани на власт с преобладаващо мнозинство. Но така или иначе реформите не само че не бяха проведени, но и обществото изобщо не настояваше за тях. Как става така, че населението иска еврото, но не проявява никаква готовност за реформи?

Въпросът е риторичен. Кой би проявил готовност за реформи, свързани с намаляване на държавните разходи, когато започналите работа преди 1992 г. държавни служители могат да се пенсионират след 35 години стаж и възраст от 58 години с пенсия, равна на 80% от заплатата им? И въпреки огромните финансови проблеми, вече са обещани последователни увеличения на минималната работна заплата, която в началото на 2015 г. по данни на Евростат е 684 евро.

И нещо повече - през последните години гръцките политически лидери престанаха да насърчават самоотговорността на избирателите, като започнаха да ги затрупват с (неизпълними) обещания без финансово покритие. Така възникна социологическият инструментариум на гръцкия популизъм – обещай на избирателя, когото срещнеш на улицата, това, което ти поиска, и ще спечелиш изборите.

Как ще се развият оттук нататък взаимоотношенията между Гърция и ЕС? Информациите се променят всеки ден, но въпреки игрите на „котка и мишка“ (според агенция „Блумбърг“), развод едва ли ще има. Тук всяко написано изречение остарява преди да си го завършил. Последните новини от 9 юни, макар и противоречиви, са в посока на нова, много по-голяма отсрочка на плащанията, отколкото се предполагаше. Сегашната спасителна програма ще бъде продължена още веднъж, не само до есента, както се спекулираше досега, а до март 2016 г., според „Уол Стриит Джърнал“. За продължение на тази програма биха могли да бъдат привлечени 11 млрд. евро от средствата за рекапитализиране на гръцките банки.

Няма съмнение, че за гръцката страна е от интерес да не се излиза от омагьосания кръг – нови заеми, ново забавяне на реформите и закъснения с плащанията, нови разсрочвания, и така – до края на света… Или най-малко 100 години. Тази цифра съвсем не е някаква плоска шега или проява на лошо чувство за хумор. Тя фигурира в документа „Да прекратим гръцката криза“, предложени от Атина преди няколко дни, публикуван от „Файненшъл таймс“ и цитиран от българските медии. В него се предлагат възможности за удължаване на остатъчния срок за погасяване на дългове за 53 млрд. евро до 100 години с гарантирано изплащане на минимална част от главницата. Падежът на други заеми се предвижда да бъде удължен от сегашните 31 години на средно 50 години. Има и предвиден сценарий за постепенно отписване на половината от кредитите на Гърция, гарантирани от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и т.н., и т.н.

А какво да кажем ние с гайдите? Като че ли е по-добре да не говорим за нашата си България, където по съседски признак обичаме да си мерим с Гърция „кризите“, „жизнените стандарти“ и какво ли още не. Сравненията между България и Гърция са толкова условни, че обективен сравнителен анализ едва ли може да бъде направен. Както от политическа и психологическа, така и от експертна гледна точка. Въпреки, че от време на време „ни в клин, ни в ръкав“ пускаме „медийни фишеци“ за кандидатстване в еврозоната, ние сме в такъв стадий на развитие, в който можем само да си вземем поука от всичко, което преживя Гърция след 2009 г. Нека се надяваме, че ще успеем да водим такава политика, че никога да не допускаме подобни катаклизми.

И все пак не трябва проявяваме излишна скромност. България не само че изпълни критериите за членство в ЕС, което Гърция получи като бонус, но с финансовата си политика след 1997 г. се ползва със заслужено уважение сред страните членки. Но заедно с това не трябва да забравяме и какво казват германците: „Колкото и години да минат от обединението ни, винаги ще има значение от коя страна на берлинската стена си се родил“. Така и за нас с гърците: „Колкото и години да минат от членството ни в НАТО и ЕС, винаги ще има значение от коя страна на българо-гръцката граница си се родил…“

Автор: Аспарух Панов

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес