Да бързаш, да бързаш - колко да бързаш?! Колкото и да бързаш, по-бързо няма да стигнеш! Напротив по-бързо ще стигнеш до ония свят, бързайки! За къде си се разбързал? Пътувай, празнувай, шофирай, отлитай. Прави със себе си каквото искаш! Но не убивай невинни, тръгнали за някъде. Забавлявай се, но не застрашавай останалите. Нарушавай правилата, но не тези на живота. Играй си с огъня, но не пали огън срещу други.
И докато всички оплакват жертвите по пътищата, то онези, които са потенциалните убийци в тази война, сигурно си казват "е, какво толкова". Най-важното е, че накрая пътищата ни са виновни. Типично по български, никога "АЗ" не поемам отговорността. И винаги "държавата не си е свършила работата", нека я упрекнем, за да защитим честта на нарушителите. Защото за починалите или нищо, или хубаво се говори.
Войната по пътищата в България, за съжаление, ще продължава и никога няма да спре, и по-лошо ще става. У българина липсва възпитание и самосъзнание. В стремежа си да дадем на децата си на-доброто и от всичко, без да ги лишаваме, всъщност не осъзнаваме, че ги погубваме. По-важно е да си направим селфи в тоалетната на някой бар, вместо да отделим време и да поговорим с тях как трябва да се държат в обществото, а по-късно и на пътя. Разбира се, че от общото правило има изключения и те са много. И за съжаление, точно тези изключения са жертви на останалите.
След като се случи най-лошото, започваме да размисляме и да си повтаряме какво е можело да се направи, за да се предотврати то. Тук съм сигурна, че ще опонирате, като посочите колко трудно се отглежда дете в днешно време. Трудно е, защото голяма част от обществото живее ден за ден, за пари, за власт, без ценности. Абе, за купона. А останалата половина се опитва да отърве децата си именно от този начин на живот, който ги привлича, като магнит. И до днес не разбирам защо е толкова трудно да се спазват едни прости правила? Така всеки ще живее по-спокойно и по-дълго. Дори невинните, които стават изкупителни жертви на немислещите, както може би се е случило с мъжа, пътувал за някъде, но не стигнал, защото е бил жестоко убит в тежката катастрофа на пътя между Казанлък и Габрово.
Тогава започнаха едни изчисления, замервания, огледи, обвинения, че пътят бил негоден. Маркировката не се забелязвала през нощта и видимостта не била достатъчна заради избуяла растителност, казват експерти от Института по пътна безопасност. Така е, тук вероятно вина има държавата. Вина има, че не е поддържала пътя. Вина има и за това, че не следи достатъчно как, на кого и по какъв начин се издават книжки. Вина има, че законите у нас са за това, за да се нарушават. Вина има, защото контролът и санкциите са почти нулеви.
Но когато ти виждаш, че пътят е опасен, защо не караш бавно? Защото вероятно отново си си казал "на мен такова нещо не може да ми се случи". Не разбираш, че ти, ако умреш, няма да те боли, ще страдат само близките ти. Защо почти никой в тази държава не схваща, че автомобилът е начин за транспортиране от точка А до точка Б и нищо повече? Шофирането не е за забавление, а метод за придвижване. Като искате да се самоубивате, вървете някъде другаде, слезте от пътя, оставете останалите да живеят и да пътуват. Но какво да обяснявам. Ние си пишем, те си бързат, кучетата лаят, а керванът си върви...
Автор: Атанаска Маркова
