Ангела Меркел спечели четвърти мандат начело на Германия. „Вечният канцлер” отново седна зад волана на най-могъщата държава в Европа. Меркел е несменяем лидер на най-голямата европейска икономика. С подобни думи и в подобен дух накратко беше отразена четвъртата поредна победа на Ангела Меркел на парламентарни избори в Германия.
Тази победа на "вечния канцлер" обаче съвсем не е еднозначна и поставя много въпросителни пред Германия. Резултатите от изборите във Федералната република очертаха някои важни тенденции, които със сигурност не бива да бъдат подминавани – защото случващото се в Германия влияе на цяла Европа!
За четвърти път начело
На първо място – резултатът на Меркел е по-слаб с около 8-9% спрямо изборите през 2013 година. Ясно е, че главно бежанската криза повлия на този резултат – защото по всякакви други параграфи, особено икономически, третият мандат на Меркел беше повече от успешен. Икономическият растеж остава в рамките на почти 2%, за периода 2015 – 2016 година безработицата намаля с 0,5%, а ЕК очаква през 2018 година да падне под границата от 4%. Това обаче не се оказа достатъчно за имиджа на канцлера и откровено казано тя имаше късмет, че изборите са 2 години след същинския пик на бежанската криза.
Предвид изборните резултати, пред Меркел има само една алтернатива за управление – коалиция със Свободните демократи (FDP) и Зелените. Но още след като картината се очерта, в германските медии моментално цитираха Меркел, която каза, че се надява да сформира правителство "преди края на тази година". Думите са съвсем на място, имайки предвид пълната идеологическа противоположност между Свободните демократи и Зелените – точно като в най-добрите традиции между десни и леви. Политическата ситуация поставя с пълна сила въпросът дали "фрау канцлер" ще може да държи твърд курс съгласно собствените си виждания и да ги налага в достатъчна степен на коалиционните си партньори така, че коалицията всъщност не просто да оцелява, а да управлява добре.
Доста опасно за Меркел и умението ѝ да управлява гъвкаво е поведението на лидера на Свободните демократи Кристиан Линднер. Линднер твърдо иска партията му да поеме финансовия сектор в бъдещото управление. Това е голямо предизвикателство и защото "свободен демократ номер едно в Германия" съвсем открито обяви, че не си представя развитието на еврозоната така, както го рискува френският президент Еманюел Макрон – с общ финансов министър и единен бюджет. Засега Меркел упорито мълчи и не казва твърдо как вижда бъдещето на еврозоната, като в предизборните времена повтаряше единствено, че дневният ред на темата ще дойде след изборите. Но ако незаобиколимото условие за управление при сегашната конфигурация е Свободните демократи да поемат управлението на финансовия сектор, то по-централизираното бъдеще на еврозоната и на ЕС ще бъде най-малко отложено, ако не и необратимо провалено. А въпросът за развитие на ЕС не търпи отлагане след Brexit. Излизането на Великобритания ясно демонстрира, че ЕС трябва да е или много повече, или много по-малко от това, което е сега. И нищо чудно при управление със Свободните демократи на Меркел да ѝ се наложи да поеме по пътя на "много по-малко". При такова развитие на нещата последствията за Европа ще се окажат със сигурност тежки.
Поглед към Нацистка Германия?
Третата по сила партия в Германия в момента пък е "Алтернатива за Германия" (AFD) – ясно изразена крайна политическа сила. Нейният възход показа ясно, че 27 години след обединението, разлика между Западна и Източна Германия продължава да има - и то сериозно. Само че крайнодесните засега остават единствено в ролята на опозиция, с която никой не иска да си говори. А дори бъдещи скорошни избори – ако преговорите за управляваща коалиция се провалят, едва ли ще променят особено подкрепата за тях. Защото формации като "Алтернатива за Германия" се хранят от кризи, популизмът им намира плодотворна почва само в тежки времена. Освен ако бежанската криза не лумне до нови измерения, за което поне засега няма индикации, AFD скоро няма да има реален досег с властта в Германия. Това със сигурност ще доведе до вътрешно роене и при пълен мандат на Меркел сега, на следващите избори AFD като нищо ще е зад борда.
И все пак – представянето на AFD показа, че германците могат да бъдат ядосани. То е явен знак за Ангела Меркел да не забравя, че трудните управленски решения няма как да бъдат приемани от всички и да си дава сметка, че в бъдещ момент, при поредна криза, непопулярно решение може да ѝ коства властта. Дали тя е готова за това – при три изкарани пълни мандата изглежда отговорът е "да".
Автор: Ивайло Ачев
