Пак е октомври и е видно – COVID-19 върлува. Поне в България със сигурност е така, но и като цяло в Източна Европа. Общо взето там, където е студено и няма високо ваксинационно покритие, болниците се претоварват (по-бързо или по-бавно), а смъртните случаи растат. Колко пък уж оздравяват, но всъщност изобщо не са предишните хора, поне в България изобщо не се чува.
Не е достатъчно обаче. Защото българите стават все по-твърди в масовото отрицание. Настинал съм нещо – тоя вирус го няма. Докато не стане очевидно. А въпросът докога добива все по-наложителни измерения.
През миналата седмица на бял свят излязоха две големи научни изследвания, които накланят везните към песимистичен отговор. Първото касае колективният имунитет, придобит само чрез преболедуване. Това е голяма панацея в България, главно на доц. Атанас Мангъров, но и на проф. Андрей Чорбанов, който обаче в последно време не е толкова настоятелен като доц. Мангъров. Само че данни от Иран, макар и все още непотвърдени от независима рецензия, сочат това, от което немалко учени се опасяваха – вирусът не отива към по-лека форма и не може да бъде изграден доживотен имунитет. Още по-лошото е, че тепърва ще трябва да се трупат нови данни, за да има сигурен отговор колко по-смъртоносен става вирусът и при какви условия. Явно е, че в това отношение не се променя толкова видимо и бързо, че обикновеният човек да схване – а за България, където масово хората претръпнаха, няма сила на света, която да ги убеди да се ваксинират, освен ако не вземат болните да мрат толкова много, че дори най-свирепите тролове във Фейсбук да бъдат лично засегнати, до един!
Второто проучване е от Израел и касае коронавирусната ваксина на Pfizer/BioNTech. И то не е добра новина – видимо защитата от ваксината намалява с времето, макар че ако си сравнително здрав човек, половин година след втора доза ваксина все още организмът не е забравил как да реагира в повечето случаи. Но предвид тенденцията, най-вероятно и с ваксина доживотен имунитет няма да има – нещо, което вече също доста учени повтаряха.
Големият проблем обаче е какво да се прави предвид резултатите от тези две изследвания. Да се оставя вирусът да се вихри свободно не може – той мутира, но не към по-слаб и никой не знае докога точно ще е така. Да се разчита на масово ваксиниране също не изглежда напълно реалистично – просто не може за 6 месеца да ваксинираш толкова много хора накуп, че да се формира някаква бариера, която да смири вируса. Говоря за глобален мащаб, в България не за 6 месеца, ами за 6 века няма да може, ако моментната ситуация си се запази, а няма и една индикация, че ще се промени. Специално за ваксинацията тепърва предстои да видим друг отговор – при държави с високо покритие и продължаващи усилия да се ваксинират колкото може хора, дали след година ще има тежки вълни, водещи до пълнене на болници, без да има други мерки и след като има "български пример" - държави с ниско ваксинационно покритие и оставили всичко да тече на природен принцип. В това отношение засега оптимизъм има – скандинавските държави, Испания, дори Великобритания в известна степен, но нека видим следващата есен, живот и здраве. Защото ако трябва да има масова реваксинация в кратки срокове, колко време ще мине, преди да почне да омръзва и дисциплината да пада - много по-лесно е да се ваксинираш веднъж с обещанието, че ще се свърши, отколкото на всеки 6-12 месеца до края на живота ти.
Едно е ясно – проблем има, решение трябва да се търси! Избледнява обаче усещането, че това се прави от тези, които следва да го правят - политиците, които управляват! Със сигурност науката ще даде отговор, но за да го даде, политиците трябва да са посветени на това да я стимулират по всякакъв начин.
Автор: Ивайло Ачев
